Ден преди крайния срок президентът Георги Първанов подписа указа за обнародване на Закона за културното наследство, въпреки призивите на депутати и неправителствени организации да наложи вето над текстовете и да ги върне за ново обсъждане в Народното събрание.

Срещу закона, чието приемане беше съпроводено с разгорещени дебати и процедурни хватки, се обявиха и дейци на културата като Светлин Русев и Божидар Димитров. Според защитниците на закона основните опоненти на разпоредбите са били представители на лобитата на големите колекционери у нас.

Подписвайки указа обаче Първанов препраща най-спорните въпроси от закона - регулацията на сделките с движими културни ценности и фигурата на държателите на археологически ценности - национално богатство, към Конституционния съд. Решението на съда ще се отрази по общозадължителен начин върху всеки конкретен спор занапред и ще допринесе за развитието на правната уредба, се посочва в съобщението на прессекретариата на държавния глава.

"Законът съдържа решения, които не се приемат безрезервно и еднозначно. Така например поради лаконичната правна уредба възникват спорове при тълкуване на нормите относно концесионирането на недвижими културни ценности. Неясни са и въпросите, свързани със собствеността и разпореждането с колекции, различни от движимите археологични културни ценности", посочва в мотивите си Първанов. Според него не са добре развити стимулите и гаранциите за оповестяване и предаване в музеите на случайно открити културни ценности.

Безспорно е, че по отношение на опазване на старините трябва да провеждаме максимално рестриктивна политика, каквито са примерите в други европейски държави, смята президентът. Подчертавайки, че смяната на политическите субекти не бива да влияе върху приемствеността в тази политика, Първанов подчертава, че такава приемственост няма как да се установи, ако не се постави началото на нова съвременна правна уредба.