МВР работи незаконно с лични данни от видеозаписи, с които може да "притиска" граждани - това е мнение на депутати от опозицията и правозащитници. Коментарите са по повод проверката, предприета в началото на месеца от комисията за защита на личните данни след публикации в медиите за видеозаписите, направени от служители на реда на участници в януарските протести в София. Проблемът е в това, че по закон ведомството е длъжно да поддържа регистър и на видеозаписите, а такъв липсва. След питане на "Дневник" от комисията отговориха, че МВР не е заявило пред нея регистър за видеозаписи и в нито един от декларираните от министерството регистри не е посочен "видеозапис". Липсата на регистър на практика означава, че МВР може да прави безброй записи и да ги използва както и когато прецени.

Председателят на комисията Венета Шопова предположи, че "вероятно нарушенията не са съзнателни", защото "администрацията им е тежка". По думите й МВР е обявило други 20 регистъра, които са "огромни като информация и като структура". Тя каза, че докато не приключи проверката на комисията, не може да се каже дали МВР е извършило "тежко нарушение". От силовото ведомство отказват ясен отговор.

Не е известно кога комисията ще се произнесе, но вчера стана видно, че служители на министър Михаил Миков снимат с видеокамери колегите им, които протестираха в София. Лидерът на новия полицейския синдикат Иван Павлов заяви пред "Дневник", че са били заснемани и министерството организирало такива записи по време на всяка масова проява. "Снимат, за да ни разпознават после по образите. За какво друго ще го правят - за да го гледат като любопитно предаване?", бяха думите му.

Още в края на януари от комисията за личните данни обявиха, че ако МВР не използва записите от протести като доказателства пред съда, трябва да ги унищожи. Тогава "Дневник" попита министерството какво е направило със записите и кога те ще бъдат унищожени и от там отговориха, че материалите са архивирани. Попитани дали имат регистър на записите и с какви цели го използват, от МВР казаха, че "исканата информация представлява обществена информация, която обаче не може да бъде предоставена на заявителя по Закона за достъп до обществената информация". И препратиха към комисията за защита на личните данни, където имало "публичен регистър" и той бил достъпен. Според Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация", отказвайки тази информация, "МВР цели да не признае, че няма такъв регистър и не са спазили закона".

"От отговора на комисията за защита на личните данни (че МВР е подало заявление през 2003 г. като администратор на лични данни, но не е посочило регистър на видеозаписи - бел. ред) може да се твърди, че МВР е обработвало нерегламентирано и незаконно лични данни от видеоматериалите, които съхранява", заяви още Кашъмов. По думите му това става известно и от самосезирането на комисията. "Законът за защита на личните данни цели да не допуска безцелно и незаконно обработване на лични данни. В случая обаче е допуснато незаконно обработване на такива данни и дори може да се каже, че това е форма на полицейщина", допълни той. Според него може да се окаже, че вътрешното министерство е събирало и обработвало лични данни чрез видеоматериали нерегламентирано от 2003 г. насам. С това МВР показва, че не уважава нормативните актове, които уреждат работата му, което е притеснително за публична институция, коментира той.

"След като нямат регистър в комисията, събраните видеоматериали могат да заминат някъде. Няма механизъм за контрол и може да се злоупотребява със събраната информация, защото в голямата си част тя е от личен характер", коментира Атанас Атанасов (ДСБ) - член на вътрешната парламентарна комисия. По думите му някой може да бъде засечен, че в определен час е минал през определено място, и това може да бъде използвано срещу него. Според депутата това е нерегламентирана намеса в личния живот на хората и няма извънинституционален контрол, какъвто трябва да извършва комисията за защита на личните данни. Атанасов направи връзка и с опитите на МВР за промени в Закона за електронните съобщения, така че "да могат отново безконтролно да следят в интернет". Най-големият проблем е, че вътрешното министерство може да проверява когото си иска и това да става без правила, допълни той. Надка Балева от БСП, която също е във вътрешната комисия, пък каза, че не вижда проблем.