Бизнесът не издържа повече да кредитира държавния бюджет чрез бавното възстановяване на ДДС и високата осигурителна тежест. Това послание ще отправят основните работодателски организации към премиера Сергей Станишев на третата им среща за последните пет месеца, всички за мерките срещу икономическата криза. Според пресслужбата на правителството разговорът вероятно ще се състои в края на тази седмица. На него работодателите ще представят актуализираните си антикризисни предложения, които се разминават с досегашните позиции на министрите.

Третата среща между бизнес и правителство идва след последните прогнози на Международния валутен фонд и рейтинговата агенция "Муудис" за България, които допускат рецесия. Миналата седмица и финансовият министър Пламен Орешарски призна, че кризата в страната се развива по по-песимистичния сценарий и посочи като основен риск за бюджета свитата икономическа активност.

Въпреки това той отново отхвърли идеята за по-бързо възстановяване на ДДС, което ще увеличи разполагаемите средства на бизнеса. Пред Ройтерс в понеделник премиерът Сергей Станишев остана оптимист, че икономиката все пак ще нарасне през тази година, макар и много по-малко от първоначалната прогноза от 4.7%. "Няма да позволя публичните финанси да се сринат, защото това ще означава колапс на цялата икономическа система", каза премиерът.

Междувременно България падна с 11 места в класацията за най-благоприятна бизнес среда на сп. "Форбс" заради тежката бюрокрация, корупцията и липсата на иновации. Страната слиза на 55-а позиция и е след преките си конкуренти в привличането на инвестиции като Румъния, Хърватия и Македония (виж стр. 3).

В резултат от предишните две срещи социалното министерство подготви пакет от кризисни заплати, за да подпомогне фирми с намалени поръчки и да омекоти очаквания скок на безработицата.

Емилия Масларова обаче категорично отхвърля възможността за ново намаление на осигуровките, което е основно предложение на всички големи работодателски организации. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев заяви, че ставките трябва да намалеят с 5%. Същото предложение е записано в антикризисната програма на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) от миналата година.

Преди седмица намаляването на социалните вноски беше посочено като най-ефективна мярка срещу кризата и от главния икономист на Световната банка Симеон Дянков. Бизнесът настоява и за понижаване на минималните осигурителни прагове по браншове. Наскоро изследване на Института за пазарна икономика показа, че заради близо 27-процентното им увеличение от 1 януари всяка пета фирма ще бъде принудена да направи съкращения или да замрази броя на служителите си. От АИКБ настояват и да се разсрочат здравноосигурителните вноски за фирми с рязък спад в продажбите.

Основният аргумент на бизнеса е, че освободените средства ще се влеят в икономиката и ще стимулират вътрешното търсене много по-бързо, отколкото инвестиционните проекти в антикризисния пакет на правителството. Контрааргументът на управляващите е, че ще се отвори дупка в пенсионните фондове. Управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков изчисли, че намаляване на вноските с 5% ще свие приходите в бюджета на НОИ с 1 млрд. лв. годишно.

Проблемът с бавното възстановяване на ДДС кредита, който е в приоритетните искания на бизнеса, се оценява на 560 млн. лв. към края на миналата година. Това са средствата, които приходната агенция не е възстановила в срок на фирмите заради назначени ревизии, призна председателят на бюджетната комисия към парламента Румен Овчаров.

От КРИБ поддържат и позицията за приоритетно приемане на еврото като основна валута. Изпълнителният директор на организацията Евгений Иванов заяви, че трябва да се използва целият ресурс на държавата, за да се влезе по-бързо във валутния механизъм ERM 2, популярен като "чакалнята" за еврозоната. От петте критерии за еврозоната България не отговаря само на изискването за инфлация. Наскоро БНБ прогнозира, че и този показател ще бъде изпълнен до края на годината.

В интервю пред "Дневник" президентът на ЕБВР Томас Миров обаче напомни, че маастрихтските критерии не само трябва да се покрият, а трайно да се изпълняват. След последното заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси на ЕС (ЕКОФИН) Пламен Орешарски коментира, че първият приоритет на правителството е запазване на макроикономическата стабилност и след това политиката за присъединяване към еврозоната.

КРИБ вече определя като ключова и необходимостта да се подпише предпазно споразумение с МВФ, което да гарантира достъп до финансов ресурс на държавата в случай на нужда. До момента позицията на финансовия министър е, че няма подобна необходимост.

Българската стопанска камара извежда на преден план и борбата със сивия сектор. "Заради кризата много фирми може да се изкушат да намалят разходите си, като не декларират всички плащания. Затова институциите трябва да упражняват силен контрол и да ограничат нелоялната конкуренция", каза зам.-председателят на организацията Камен Колев.

Всички бизнес организации акцентират и върху по-доброто усвояване на еврофондовете. Това заедно с облекчаване на регулациите и подобряване на правната среда ще помогне повече на малките и средните фирми в кризата в сравнение със специалните финансови пакети, показва изследване на депутата от Европейската народна партия Лазло Бечей, представено миналата седмица.