Депутатите се съобразиха тук-там с Брюксел за конфликта на интереси

Депутатите се съобразиха тук-там с Брюксел за конфликта на интереси

Депутатите се съобразиха тук-там с Брюксел за конфликта на интереси
На висшите чиновници ще се отнема само възнаграждението, получено от правоотношение или действия, довели до конфликт на интереси. Това решиха депутатите, които приеха на второ четене текстове от промените в закона за кофликт на интереси.
Татяна Дончева (БСП), която ръководеше работната група за измененията на закона, първоначално предлагаше изобщо да отпадне текста, че възнаграждението на публичните лица се отнема при установен конфликт на интереси. Аргументът е беше, че незаплащането на положен труд противоречи на кодекса на труда.
В писмото си до министъра по европейските въпроси Гергана Паси, генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей обаче изрази резерви към тази идея. Тя препоръча не само да се отнемат заплатите при такива случаи, а и да се увеличат глобите. В крайна сметка днес парламентът взе компромисно решение - прие предложението на Четин Казак (ДПС) да се отнемат само средства, получени от конкретни действия или договори, довели до конфликт на интереси.
Друга от сериозните критики на Брюксел беше свързана с опитите на депутатите да ограничат кръга на договорните отношения, за които публичните длъжности трябва да обявят конликт на интереси. С промените в закона, инициирани от Дончева, политиците и държавните служители трябваше да декларират само консултански договори "с лица, които извършват действия в области, свързани със вземаните от лицето решения". Предложението свива обхвата на закона, консултантските услуги не са единствените взаимоотношения, които могат да са несъвместиви с официалните задължения на лицето, заявява в писмото си Катрин Дей.  
Днес Дончева предложи парламентът да се съобрази с Еврокомисия и публичните лица да декларират всякакви договори, не само консултантските. "Това е голямото притеснение на Европейската комисия", заяви пред депутатите Татяна Дончева. По-рано тя коментира критиките на Брюксел с думите "Да, има едно писмо, в което пише, че Катрин Дей не е разбрала. И какво от това".
Дали пък не разширяваме прекалено много договорните отношения, които трябва да бъдат декларирани, зачуди се Четин Казак (ДПС). И продължи - "Много от нас имат договори с мобилни оператори, с дружества за комунални услуги, а може на някой да му са наложи да регулира такива дружества. Нали и общински съветник в София сключва договор с Топлофикация- София". Няма пълно щастие, отвърна му Дончева. "Както и да прецизираме текстовете, все ще остане нещо недоправено. По-добре да се декларират договорите с електрото, мобилния оператор и Топлофикация, моето предложение е по-близо и до идеята на законодателя, и до Катрин Дей", заяви тя.
"Много се чудя какво искаме да направим с тези промени и стигнах до извода, че искаме да узаконим конфликта на интереси на определена група хора от този парламент - тези 48 души, които още не са подали декларациите си", коментира промените Олимпи Кътев (НДСВ).
Въпреки съпротивата на НДСВ депутатите гласуваха проверяващият орган по този закон да е постоянно действаща парламентарна комисия. Досега това беше подкомисия, оглавена от Кътев. До края на седмицата депутатите трябва да определят коя от действащите парламентарни комисии да поемат проверките по закона за конфликт на интереси. Очаква се това да бъде комисията по въпросите на държавната администрация, към която беше сформирана подкомисията.
53 политици и висши служители не обявиха конфликт на интереси в срок

[[file:698669]]

От 406 души на публична длъжност, които трябва да декларират конфликт на интереси пред парламентарната подкомисия, само 353 са го обявили в срока по действащия закон - 31 март, съобщи шефът на подкомисията Олимпи Кътев (НДСВ). Връзките си не са декларирали 48 депутати, от които 21 от БСП, 15 - от ДПС, Иван Колчаков от ОДС, 7 - от "Атака" и четирима независими. Сред неспазилите срока са двама партийни лидери - Ахмед Доган (ДПС) и Волен Сидеров ("Атака"), както и шефът на бюджетната комисия Румен Овчаров, , зам.-шефовете на парламента Любен Корнезов (БСП) и Юнал Лютфи (ДПС), Татяна Дончева (БСП) и Христо Бисеров (ДПС) - членове на работната група по промените в закона. Декларации не са подали още конституционният съдия Владислав Славов, председателят на Комисията за регулиране на съобщения Веселин Божков, зам.-шефът на Комисията за финансов надзор Ралица Агайн и членът на финансовия надзор Тенчо Тенев, чийто мандат изтече преди година, но парламентът го освобождава днес. Кътев посочи, че след консултация с юристи ще реши дали да изпрати данните във Върховния административен съд за налагане на санкции от 1000 до 3000 лева за неподаване на декларации в определения срок. С приетите днес изменения обаче парламентът реши да удължи този срок с още месец, но измененията все още не са влезли в сила.