Парламентът пак остави ключови закони за следващия мандат
И след този управленски мандат България няма да има закон за лобизма и стратегия за националната сигурност, за които се говори вече около 8 години, нито пък закон за референдумите, даващ сериозни права на гражданите да инициират допитване до народа, нито нов Семеен кодекс или закон, реформиращ училищното образование.
Промените в правилата за избор на народни представители отново ще бъдат пренаписвани в последния момент преди гласуването, законът за отбраната може и да не мине през парламента, а соченият за ключов бранш - туризмът, надали ще се сдобие с нов нормативен акт, регламентиращ отношенията в сектора.
Това е беглата равносметка за задачите, които това Народно събрание няма да може да изпълни - до края мандата му остават около 20 работни дни, и то ако всеки вторник депутатите се събират на извънредно заседание.
За цялата минала сесия - от 6 септември до 17 декември 2008 г., парламентът е приел 59 закона. Явно ще ни трябва поне още една сесия, за да приемем приоритетните закони и различните поправки, които са наложителни, коментират депутатите. Всичко, което сме казали, че е важно, ще го приемем, не ни внушавайте сега, че това е невъзможно, обяви обаче председателят на групата на левицата Ангел Найденов. Негови съпартийци също твърдят, че "при силна политическа воля" всички приоритетни проекти ще бъдат одобрени. Представители на НДСВ са доста по-скептични. Най-много два от сериозните и тежки закона ще минат, говорят в партията.
В оставащото им време депутатите задължително трябва да приемат на второ четене промените в закона за избор на народни представители. Очаква се това да им отнеме поне два дни заради сериозните спорове около въвеждането на мажоритарен елемент на вота. Веднага след като приключат дискусиите по изборното законодателство, управляващите ще влязат в поредните пазарлъци за назначения и постове (виж карето).
Попълването на ключови места в някои институции беше забавено с повече от година заради неразбирателство между партиите във властта. Управляващите твърдят, че разговорите не са започнали и отказват да дадат дори неофициално информация за намеренията и желанията си. Социалистите заявяват, че "искат всичко", тъй като досега не са имали свои хора почти никъде. "Всичко за всичко на масата и каквото споразумеем", пък е стратегията на НДСВ, описана от царист. ДПС традиционно пазят амбициите си в тайна. Жълтите пък подозират, че с аргумента, че досега представители на НДСВ са заемали ключови държавни постове, сега формацията ще бъде изолирана от разговорите. Възможно е БСП и ДПС да се разберат помежду си и да ни оставят някои незначителни места, опасяват се в НДСВ.
Докато се опитва да се споразумее за назначенията, мнозинството ще трябва да приеме и някои законови промени, искани от Брюксел. Сред тях са изменения в закона за съдебната власт, промени, даващи повече правомощия на комисията "Кушлев", поправки в закона за здравето, свързани с правата на пациентите и възможността за разкриване на вериги аптеки от един магистър-фармацевт. Сред приоритетите са и промените в закона за движение по пътищата, засилващ контрола над младите шофьори.
Макар досега да не са отбелязвали като свой приоритет приемането на промени в три закона, свързани с ВиК инфраструктурата, управляващите ще трябва да ги придвижат през парламента, тъй като без тях няма да бъдат отблокирани около 1.6 млрд. евро по Оперативната програма "Околна среда". Вероятно депутатите ще обсъдят и текстове, подготвяни от вътрешния министър Михаил Миков, с които да бъдат удовлетворени исканията на протестиращите полицаи за правото им на синдикална дейност в МВР.
Парламентарно време се очаква да изхабят и продължаващите спорове около промените в закона за електронни съобщения, даващи безконтролен достъп на МВР до данните от интернет и телефонни разпечатки. Всяка седмица депутати от БСП и ДПС се опитват да ги включат в дневния ред и да ги прокарат поне на първо четене, но срещат отпора на царистите и опозицията, като спорът отнема поне един-два работни часа. През зала на второ четене трябва да минат и промени в закона за чужденците, които според опозицията ще дадат право на Майкъл Чорни да се върне в България, а според мнозинството целта им е синхронизиране с евродиректива.
Тъй като няма време да бъде приет новият Семеен кодекс, социалният министър Емилия Масларова обяви, че ще се опита да внесе през депутати поне няколко поправки в действащия, свързани с осиновяванията. Макар от месеци законът за референдумите да е в дневния ред, все не се стига до обсъждането му, тъй като ДПС, депутати от левицата и някои от опозиционните партии са против да се дава право на 600 хил. души да инициират национално допитване без санкция на Народното събрание.
Политици прогнозират, че дори и разпоредбите да бъдат приети, от тях ще отпадне точно тази разпоредба и законът ще бъде силно осакатен. Новият закон за отбраната, който среща съпротивата на висшия ешелон в армията и на близки до президента Георги Първанов депутати, също е с малки шансове. Според политици обсъждането му би отнело поне два-три дни.
Постове на тезгяха В последните си работни дни мнозинството трябва да се споразумее за ръководството и състава на Комисията за финансов надзор (КФН) и на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Националния осигурителен институт (НОИ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), евентуално на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Едни от най-сериозните спорове се очертават около поста на шефа на управление "Застрахователен надзор" в КФН Ралица Агайн. За него настояват от ДПС, тъй като ръководителят ще следи работата на частните здравни фондове. НДСВ са склонни да отстъпят позицията, но срещу насрещен компромис. БСП пък иска да посочи зам.-председателя, ръководещ "Осигурителен надзор". Петгодишният мандат на седемте членове на КЗК изтече още през октомври м.г. Ръководството на звеното беше сменено по време на правителството на НДСВ и ДПС, като шефът на ведомството Петко Николов и трима от членовете бяха назначени от жълтата партия. В средата на април изтича и мандатът на шефа на НОИ Йордан Христосков, за който също имат апетити в БСП. Възможно е в преговорите да попадне и ръководното място в НЗОК, където мандатът изтича на 1 септември. На 10 септември изтича и мандатът на шефа на ДКЕВР Константин Шушулов, но се очаква той да запази поста си. За следващите управляващи вероятно ще останат назначенията на управителя на БНБ и на националния омбудсман. |