България иска нови договори с държавни гаранции за газовите доставки

България иска нови договори за доставки с "Газпром" с държавни гаранции за тях и гарантиране на алтернативни трасета. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред енергийния бизнес форум, организиран от Български енергиен холдинг (БЕХ).
Страната вече е изпратила своето предложение за нов договор с "Газпром експорт". "Искаме нови договори без посредници, не защото сегашните доставчици са лоши, а защото регистрирана в България компания, каквато е "Овергаз инк" не може да носи отговорност за прекратеното подаване на газ. От нея нищо не зависи, обясни министърът.
След газовата криза се оказа, че нито "Газпром", нито Русия са готови да покрият загубите за българската индустрия от спирането на доставките. Те се изчисляват на 500 млн. лв.
"България се оказа жертва и трябва да бъде компенсирана", подчерта Димитров. Това може да стане само, ако има гаранции от държавите за доставчиците.
По думите му важно е да се даде възможност за осигуряване на доставки по съществуващите газопроводи за пренос на газ през България в обратна посока от Гърция към България и от Турция към България, както и за получаване на синьо гориво от терминала за втечнен газ край Атина и от другия руски газопровод "Син поток" по дъното на Черно море до Турция, смята Димитров. Според него България не бива да разчита само на газ от Русия, а трябва да осигури и доставки от Азербайджан, Туркменистан и Египет, както и на газовото хранилище в Чирен.
Петър Димитров изтъкна, че много важно е да са прозрачни сключените газови договори. Той призова за ускоряване на големите проекти и за по- активно участие на държавите и международните финансови институции в тях. По думите му проектите могат да бъдат реализирани по схемата за публично-частните партньорства.
Те няма да бъдат реализирани без политическа подкрепа. Участието на България в големите проекти ще я превърне в транзитьор, изтъкна Димитров.
Участници във форума Европейска комисия - Жозе Мануел Барозу, председател на ЕК Албания - Бамир Топи, президент Грузия - Михаил Саакашвили, президент Сърбия - Борис Тадич, президент Турция - Абдулла Гюл, президент Хърватия - Стипе Месич, президент Черна гора - Филип Вуянович, президент Босна и Херцеговина - Небойша Радманович, председател на Председателството Катар - шейх Хамад Бин Халифа ал Тани Гърция - Костас Караманлис, министър-председател Македония - Ивица Боцевски, вицепремиер по европейските въпроси Чехия - Александър Вондра, вицепремиер по европейските въпроси Азербайджан - Натик Алиев, министър на промишлеността и енергетиката Италия - Клаудио Скайола, министър на икономическото развитие Румъния - Адриан Видяну, министър на икономиката Русия - Сергей Шматко, министър на енергетиката Молдова - Серджиу Саинчук, зам.-министър на икономиката и търговията Туркменистан - Тойли Бабаевич Комеков, зам.-министър на външните работи Унгария - д-р Йеньо Фаллер, държавен секретар, МВнР САЩ - Ричард Морнингстар, специален представител на американския президент за енергийните въпроси Египет - д-р Самех Фахми, специален представител на президента и министър на петрола Казахстан - Лузат Киинов, специален пратеник ЕБВР - Рикардо Пулити, директор "Енергия и естествени ресурси" Австрия - Алфред Майер, генерален директор по енергийните въпроси в Министерството на икономиката, семейството и младежта Германия - Детлеф Дауке, генерален директор в дирекция "Международна енергийна политика", Министерство на икономиката и технологиите Армения - Сергей Манасарян, посланик Словения - Примоз Селиго, посланик, ръководител на работна група по енергетика и инфраструктура Украйна - Виктор Калник, посланик Франция - Етиен дьо Понсен, извънреден и пълномощен посланик |