България да стане център на т.нар обсерватория на енергийната общност, която да извършва мониторинг на газовите потоци, както и на инвестициите в енергийната инфраструктура. За това призова днес президентът Георги Първанов при откриването на енергийния форум, организиран по негова инициатива. Тази обсерватория трябва да покрива енергийната общност в Югоизточна Европа, Черноморския и Каспийския регион, както и в Близкия Изток и Северна Африка.

Държавният глава коментира, че в момента съществуват много затворени в себе си локални газови пазари с малък капацитет и ниска гъвкавост и е необходимо да се довърши свързването им в обща газопреносна мрежа, както и да се привлекат инвестиции за развитие на една общорегионална инфраструктура за пренос, съхраняване и дистрибуция на природен газ, за регазификация на втечнен газ. Той поиска и създаването на регионална енергийна борса на Балканите. Първанов поиска актуализация на съществуващите модели в газовия бизнес. Недопустимо е сигурността на едни да бъде причина за несигурността на други, каза още президентът.

Първанов начерта принципите, по които според него би се постигнала сигурност на газовите доставки в Европа. По думите му това са инвестиции в  инфраструктурата и добива на синьото гориво, синхронизиране на обща регулаторна рамка и дългосрочна взаимна обвързаност, диверсификация на източниците, доставчиците и трасетата, както и на пазарите.

Президентът поиска също така конференцията в София да постигне съгласие за принцип за свободен достъп до газ, както и за изграждане на стратегически газохранилища, развитие на единен и конкурентен газов пазар. По думите му случаите на пазари с един основен доставчик и доставчици с един основен пазар следва да са предмет на дългосрочни, взаимно обвързващи, максимално гъвкави и балансиращи интересите на страните договори, които са прозрачни за потребителите. При предварителните преговори за заключителната декларация на конференцияата в София руските експерти искаха да отпаднат именно текстовете, засягащи прозрачността. Първанов обаче посочи, че правителството възнамерява да разпростре принципите на прозрачност върху целия енергиен сектор у нас. Към момента основните договорки с "Газпром" се съдържат в секретните анкеси, които кабинетът не желае да оповести.  

Според Първанов е необходимо да се създаде единна и дългосрочна регулаторна рамка, която да стимулира инвестициите по цялата газова верига. По думите му част от нея трябва да представляват специалните облекчения за дългосрочни и скъпи инвестиции. Българската страна неколкократно е изразявала амбициите си да стане основен транспортен коридор за газа към Европа.

Държавният глава се обяви за европейски енергиен регулаторен орган, независим от изпълнителната власт и от участниците в пазара. Според него това ще създаде повече гаранции за интеграцията, функционирането, балансирането и развитието на пазара по единни правила. Президентът подчерта, че е важно да бъдат установени единни технологични стандарти за европейската газова мрежа.

Първанов припомни газовата криза през януари и наблегна, че като част от европейския регулационен механизъм, трябва да се изработят правила, които да осигурят прилагане принципа на солидарност и бърза помощ за страни в криза по отношение на доставките.

Макар че в предварителния текст на декларацията липсваха референции към основните инфрастуктурни проекти в региона, Първанов спомена в речта си необходимостта от ясна политическа воля за активизиране работата по тях. На първо място той посочи "Набуко", а след това и "Южен поток", както и междусистемния газопровод Италия-Гърция-Турция. Всички те, заедно с други проекти, в т.ч. за терминали за регазификация на втечнен газ, в които са ангажирани нашите партньори, биха ускорили структурирането на единен европейски пазар през следващите 10 години, каза в заключение българският президент.