Руски напън за "Южен поток" преди визитата на Станишев

Натискът на Русия върху България да подпише ново споразумение за "Южен поток" продължи и по време на енергийния форум в София, въпреки отсъствието на руския премиер Владимир Путин и висшето ръководство на "Газпром".
Представители на руската делегация на форума, организиран от президента Георги Първанов, са пристигнали в София с едностранно парафиран документ,
който предлагат на българската страна и очакват да бъде подписан по време на посещението на премиера Сергей Станишев в Москва в началото на следващата седмица, съобщиха източници, близки до преговорите.
В руския вариант са отпаднали гаранциите "Газпром" да осигури 31 млрд. куб. м годишно, както и задължението на смесеното дружество да изгради нова мрежа за "Южен поток" на територията на България. И двете условия фигурират в междуправителственото споразумение, подписано през миналата година и ратифицирано от българския парламент.
Директорът на международния департамент на "Газпром" Станислав Циганков обяви, че руската компания е готова да подпише споразумение за създаването на смесено дружество за "Южен поток" с Българския енергиен холдинг. Позицията на БЕХ е, че няма готовност за подписване на споразумение и настоява руската компания да изпълни ангажиментите си, записани в междуправителственото споразумение от миналата година.
От коментарите на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров стана ясно и че София не се е договорила с "Газпром" каква транзитна такса ще се плаща за "Южен поток", ако се използват части от съществуващата газопреносна система в България или нова, но изградена само от българска страна. Става дума за транзитното споразумение, което БЕХ е предложил на "Газпром" като компромис в случай че руската страна не инвестира в строежа на нова мрежа.
"Ако България не спечели нищо от транзита, а има сложни инвестиционни и поддържащи разходи, каква е ползата от проекта", риторично попита министърът. Според него София трябва да договори такива транзитни такси, които освен разходите за експлоатацията, трябва да покрият за 15 години инвестициите в строежа на нови тръби и да остава печалба. Димитров отказа да коментира конкретно какви са българските предложения.