Татяна Дончева - незавършена симфония за една капризна цигулка
"Бъдете много внимателни с човек, който свири на цигулка в духов оркестър!"
Този афоризъм на Станислав Йежи Лец като че е писан специално за Татяна Дончева. По ирония на съдбата народната представителка от БСП, която е свирела на цигулка в родната си Трявна, в три поредни парламента изпълнява "капризи" извън колективната партитура на социалистите. На моменти соловите й изпълнения звучат автентично, друг път фалшиво, а най-често - като артистична провокация, която в крайна сметка приключва в синхрон с останалите инструменти. Но така или иначе до момента, в който Дончева обяви решението си да напусне политиката, тя успя да създаде впечатлението, че наистина свири извън партийния оркестър. Гастролите й бяха ярки и запомнящи се, включително последното й емоционално изявление, че е "на изхода" заради несъгласието си с начина, по който "в БСП се определя кой какъв става". Изобщо, когато Дончева излизаше на сцената, винаги се случваше скандал. И да не се случваше скандал, никога не беше скучно.
Въпросът дали тя самата си избра тази роля, или ролята й беше възложена
не е нито реторичен, нито маловажен. Наистина тя играеше контра във важни моменти. Играеше я смело, уж без да се бои, че влиза в битки с най-силните в партията и държавата. Нападаше Първанов, подиграваше се на Станишев и си разменяше словесни крошета с Румен Петков, които й спечелиха прозвището Поразяващата уста. Но понякога играеше контрата си и така, че иначе принципните й на пръв поглед позиции на втори план изглеждаха повече от съмнителни. А странните й извъртания в последния момент навеждаха на мисълта, че по-скоро е била назначена за първа вътрешнопартийна "контрацигулка". И доколкото само преди седмици беше достатъчно Дончева единствено "да преспи", за да смени на 180 градуса мнението си за псевдомажоритарните мандати, нейното "излизане от политиката" също поражда по инерция подозрения...
"Не съм играла с подсигурен пост", каза Дончева , която онзи ден попита: "Защо трябва да се включвам в тази създадена виртуална реалност, чиято цел е да замръчква на хората главите?!" Проблемът обаче е, че Дончева пребиваваше в тази реалност години наред и нещо още по-важно: беше част от "замръчкващото" статукво. Но това не й пречеше да казва "Какъв е този премиер без ден трудов стаж", след което чинно да гласува за него. Или пък да забелязва "наченки на путинизация", а в същото време да прокарва по същество зловредни поправки в закони, обслужващи неясни дневни редове и лобита.
Впрочем следните примери са достатъчни, за да илюстрират
тази удобна разкраченост между принципност и практичност:
- Макар и привидно борец срещу организираната престъпност, именно Татяна Дончева активно съдейства за скандалната поправка в Наказателния кодекс, която сведе до минимум наказанията за сводничество. От нея се възползва известният рапър Ванко 1, който се измъкна с условна присъда.
- В последния момент преди приемането на Закона за досиетата в края на 2006 г. Дончева вкара няколко текста, позволяващи бивши агенти на Държавна сигурност да не бъдат разкривани с мотива, че са агенти и на сегашните служби. Така на практика законът стана вредно половинчат и изключително удобен за манипулации, а осветяването на основни фигури в сегашното управление на държавата и ключови институции на практика беше предотвратено.
- Тъкмо Дончева най-активно от всички в тройната коалиция участва в стопирането на Закона за конфликт на интереси, което вбеси Европейската комисия. С предложените изменения тя фактически помогна на колегите си в парламента, които са се оплели в роднински обвързаности, да избягнат подаването на декларации.
- И накрая - само ден след като на комисия се обяви против 8-процентната бариера за коалиции и 31 мажоритарни мандата, отново Дончева даде решаващия глас за въвеждането на изборните промени, които не просто обслужват управляващата олигархия, а директно саботират конституционния ред и демокрацията...
Особена принципност нямаше дори в най-острите реторични похвати на юристката, защото те или отвличаха вниманието от по-сериозни дебати, или прикриваха конкретни интереси в зависимост от ситуацията. В ролята си на защитник на ДАНС например тя наклони везните в полза на Станишев във вътрешнопартийната му битка с Румен Петков. А когато съвсем основателно атакува Първанов за пропрезидентския комитет "Съзидание", тя не го направи от позицията на борец срещу путинизацията, а на "гръб" на затъналия по онова време в скандали близък партиен съратник Румен Овчаров, от чийто ресор президентът тепърва започваше да измъква стратегически енергийни правомощия. В крайна сметка всяко нейно изказване "за" или "против" беше наистина "за" някого и "против" друг, но не и в полза на публичния интерес.
В обществената памет образът на Дончева се свързва преди всичко с годините й на народен представител от левицата и
вечно толериран вътрешнопартиен "дисидент".
Забравят се обаче няколко странни епизода от нейната биография в началото на 90-те. Тогава младата юристка от Габрово работи като прокурор в Софийската градска прокуратура, където отговаря за регистрацията на партиите. Тя напуска прокуратурата, след като тогавашният главен прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. От това време датира и познанството й с небеизвестния Спас Русев - един от ключовите фигури, които "върнаха" царя в България и който като зам.-председател на Агенцията за чуждестранна помощ в най-мътните години на демокрацията облагодетелства собствените си фирми чрез съмнителни сделки с дарения. Именно Дончева бе адвокатът на АЧП в делата срещу тези злоупотреби. И пак тя адвокатстваше на "Мултигруп" във времената, когато бизнес империята на покойния вече Илия Павлов командваше парада...
Дали всичко това се дължеше на хипер его и суета или на нещо друго, факт е, че напускащата тези дни политиката колоритна народна представителка умееше да влиза в центъра на вниманието "с бутонките". Но може би тъкмо
суетата й изигра лоша шега, когато прие да влезе и в ролята на "пешкира", с който БСП да си избърше ръцете при предварително гарантираната загуба срещу Бойко Борисов на кметския вот в София през 2005 г. А вероятно и днес това е в основата на мотивите, с които Дончева оповести оттеглянето си.
Жалко е все пак, че не сделката с Ирена Кръстева, не изхарчването на 400 милиона лева от бюджета за предизборни "чешмички", не безплатните курорти на Масларова, нито пък някое друго от силната напоследък серия от управленски безобразия принуди Дончева да възроптае срещу съпартийците си. Не, юристката предприе драматичната стъпка, защото не била съгласна с "този начин на издигане на хора". В превод: с поставянето й на неизбираемо място в червената евролиста. Два дни подред тя дава интервюта,
говорейки единствено за себе си
но не и за "замръчканата" реалност, в която живеем...
"Както се казва, нощта е бременна... Какво ще роди утрото, ще видим след изборите", енигматично изрече Дончева в четвъртък сутринта по БНТ. Което може да означава много неща, но и това, че след като "преспи", току-виж се завърнала, в случай че междувременно й предложат нещо, което би отговаряло на желанията й. Във всеки случай тези, които са свикнали да свирят на цигулка в духовия оркестър, не слизат току-така от сцената. Не случайно и Лец предупреждава при такива случаи да сме внимателни.