Високата атрактивност на българските предизборни кампании остава обратнопропорционална на крайната им ефективност. Не само най-скъпите и разточителни, но дори и най-харесваните предизборни кампании не гарантират убедителен изборен резултат. Оказва се, че партиите, които харчат най-малко пари, успяват да спечелят избирателите в по-висока степен, отколкото тези, които залагат на добре изработени телевизионни и радиоклипове, много на брой билбордове и плакати. Обратната зависимост между парите и броя на спечелите гласове започва да изглежда като правило, което опровергава общата практика.

Този български феномен потвърждава извода, че нарушеното доверие по време на един управленски мандат не може да бъде "откупено" с пари в предизборна кампания. Реакцията на избирателите показва мъдрост и реализъм. Но въпреки яснотата за нея в момента текат опити тя да бъде опровергана. На общия фон на европейската предизборна кампания в общественото пространство се развиват две други – на БСП и на партия "Нова зора". Първата е била забелязана от 74%, а втората от 40% от избирателите. Дали това ще даде резултат и какъв би бил той е трудно да се прогнозира. Обществената реакция на подобни послания никога не е еднозначна.

Шансовете на кампанийните послания и усилия да повлияят на изборния резултат срещат основното си ограничение в липсата на значим обществен интерес. В момента най-висок е той към политическите дискусии - 19.2%. Преките срещи с кандидати, интервютата в печатни медии, предизборните обръщения и митингите са форми, които позволяват да се изгради лично впечатление и да се вземе индивидуално решение. Оказва се, че най-скъпите форми на предизборна комуникация се ползват с най-слаб интерес. 4.4% биха се повлияли от телевизионни клипове, 4% от радио, 3.6% от листовки и брошури, 2.7% от външна реклама и 2.2% от интернет кампаниите.

Второто ограничение пред ефективността на политическата медийна суматоха проличава от възможността тя да повлияе на мнението на избирателите. Едва 4.2% признават, че предизборната кампания ще определи техния електорален избор. Почти два пъти по-висок е делът на този тип хора сред привържениците на БСП. Общо една пета - 19.9%, казват, че ще се ориентират от нея, но няма да се повлияят. Останалите 69% отказват възможността решението им за партийния избор да бъде определен от предизборните усилия. Това показва, че големите предизборни бюджети ще се харчат, за да бъде спечелена относително малка част от избирателите.