"Какви ти тук конвенции, конституции, избори идват!" - подобна перифраза на Алековия герой е най-подходяща за най-сериозната и мащабна промяна на правилата на политическата игра за последните почти двайсет години. Продиктувани от желанието за намаляване не на политическите играчи до поносим за избирателя брой, измененията в Закона за политическите партии (ЗПП) доведоха да най-сериозните ограничения за участие на изборите в нашата демократична история и махалото се залюля в другата крайност. В суматохата народните представители се надпреварваха да прокарат поправчици, осигуряващи служебно предимство на своята партия. Основни принципи на демокрацията, на конституцията и на конвенции за гражданските права останаха пренебрегнати и дори и не бяха обсъждани при дебатите в парламента.

Промените в ЗПП силно ограничиха възможностите за финансиране на партиите с въведената през януари 2009 г. забрана за финансиране от юридически лица. Мотивът за подобна мярка беше пресичане на корупцията и лобизма, но нали затова се въведе ограничение в размера на даренията, както и ограничения за фирмите дарители при получаване на правителствено финансиране. В замяна беше увеличена държавната субсидия за партиите, но само за старите, представени в Народното събрание (НС) - налице е неравно третиране спрямо новите партии като ГЕРБ, БНД, ЛИДЕР, Зелените и други, които се принуждават да "крадат" депутати, избрани с чужди листи в НС, за да получат субсидия. Така законът стимулира в чист вид политическата подмяна (понятие на политолога Евгени Дайнов).

Едновременно с това изборната кампания се оскъпи неимоверно с въвеждането на депозит. За евроизборите през 2007 г. депозитът беше 15 хил. лв. със Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ). Тъй като обаче това не беше проблем за ГЕРБ, сега беше вдигнат на 50 хил. лв., а за независими кандидати - от 5 хил. на 15 хил. лв. Тази сума е

Да не забравяме, че в изборите за ЕП могат да се кандидатират и гласуват и чужденци - граждани на ЕС, пребиваващи в България. Размерът на депозита за изборите е неколкократно по-висок от най-високия за останалите страни от ЕС, а в половината от страните такъв въобще липсва.

Ако германски гражданин реши да се кандидатира за ЕП от квотата на България (17 места), трябва да плати 7500 евро като независим, а ако го издига партия - 25 хил. евро. Това е пряко нарушение на чл.19, ал.2 от Договора за Европейската общност и Директива 109/1993 на Съвета на ЕС за упражняването на правото на глас от европейските граждани. Съществува възможност чрез обжалване пред Върховния административен съд да бъде сезиран Съдът на европейските общности в Люксембург.

Депозитът за участие в парламентарните избори се повиши от 2 хил. лв. отново на 5 хил. лв., при това в последния момент. Макар това да не нарушава правото на ЕС, то е в пълен разрез с конституционната традиция на България. Различното третиране на коалициите беше отменено от Конституционния съд (КС) като нарушаващо основни принципи на конституцията. КС обаче не успя да стигне до решение относно т.нар. 31 мажоритарни кандидати. В настоящия Закон за избиране на народни представители (ЗИНП) след последните изменения брутално е нарушен принципът за равно избирателно право, което ще рече равенство на гласоподавателите и на политическите субекти. Чисто математически, гласът ви за мажоритарен кандидат в голям избирателен район тежи около три пъти по-малко, отколкото в малък избирателен район. За сравнение, при досега използваните у нас мажоритарни, пропорционални и смесени системи разликите в "тежестта" на един глас е минимална. Чисто юридически при настоящата мажоритарна система нямате равен глас и сте дискриминиран поради това, че живеете в голям град или гъсто населена област. Нарушена е освен нашата конституция, но и чл.25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) на ООН, закрилящ правото на честни избори.

Увеличението на необходимите подписи за регистрация в изборите би изглеждало напълно разумно изискване, ако не беше прието в последния момент. При малкото време до изборите се стимулират кухите партии с куха членска маса да представят в Централната избирателна комисия (ЦИК) списъци с верни имена и ЕГН, но с фалшиви подписи, като контрол над подписите не е предвиден.

Ощетени в повече са независимите кандидати - в техните подписки не могат да се повтарят имена на подписали се в други подписки. За сравнение, няма такова изискване за подписките на политическите партии в ЗИЧЕПРБ вероятно поради грешка (Централната избирателна комисия за избиране на членове в европейския парламент - ЦИКЕП обаче предвидливо, но противоправно "дописа" закона с едно свое решение). Налице е дискриминация на независимите кандидати и коалиции и при механизма на събирането на подписките - подписът трябва да се положи лично пред член инициативния комитет, което представлява логистичен кошмар. Нещо повече, инициативният комитет трябва първо да се регистрира в ЦИКЕП, а за целта трябва да плати депозита от 15 хил. лв. според едно тълкуване на комисията, ощетило независимия кандидат за ЕП Атанас Чобанов.

Неравното третиране при участие в избори на малките партии, на коалициите, на независимите кандидати, както и на избирателите в гъсто населени райони, е флагрантно и грубо нарушение на чл.25, вр. с чл.2 от МПГПП на ООН. Тези два текста на международния пакт на ООН забраняват всякакви форми на дискриминация при упражняване на активно или пасивно право на глас.

Всяко обединение на граждани има определена цел, а партиите са особени обединения с нестопанска цел. Особеното при тях е именно политическата им цел - участие в изборите, в демокрацията, в управлението на страната, канализиране на мнението на гражданите за управлението. Разгледана в цялост, реформата на изборното законодателство е грубо нарушение на правото на сдружаване. Същото е залегнало в чл.19, ал.4 от конституцията, в чл.22 от МПГПП на ООН, както и в чл.11 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

Контрол над спазването на тези актове се осъществява от КС, Комитета за правата на човека на ООН и от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, всеки ощетен би могъл да ги сезира. По отношение на правото на ЕС може да бъде сезиран Съдът на европейските общности в Люксембург. Очертава се сериозна следизборна разправия, която ще минира стабилността на изборните процеси през 2009 г. поради несполучливата реформа на изборното законодателство.