Национално движение Симеон Втори (НДСВ) влезе в българската политика през 2001 г., увличайки широк кръг гласоподаватели, включващи разнородни социални и демографски групи (42.7% от гласувалите през 2001 г., или около 1 950 000 души, му дадоха подкрепа). Въпреки изключителната разноликост на избирателите то не успя да проникне достатъчно стабилно сред високообразованите градски слоеве (територия, тогава все още силно запазена за ОДС) и сред пенсионерите (традиционно ориентирани към БСП). С обявяването си за дясноцентристка формация още в първия си мандат НДСВ загуби голяма част от пенсионерите, но пък по-устойчиво задържа и дори се разшири към високообразованите жители на градовете. Участието в тройната коалиция доведе до силно свиване на електората, като през последните години той се движи между 120 и 150 хиляди души.

От появата си на политическата сцена досега НДСВ намали своята подкрепа десет пъти, което беше съпътствано със сериозна промяна в профила на симпатизантите на партията. По време на избори обаче НДСВ има способността да мобилизира около една трета "нов" електорат (хора, които не са го подкрепяли на предходни избори). Това в повечето случаи е въпрос на ефективност на предизборните кампании, но и на един от най-ценните капитали - силните личности. С личността на първия български еврокомисар Меглена Кунева като водач на листата в последните европейски избори гласоподавателите, подкрепили НДСВ, достигнаха 205 000, което донесе на партията два депутата в европейския парламент.

По своя профил, но и по своята съдба, НДСВ много напомня на сините (СДС и ДСБ) - не само по сходните темпове на свиване на електоратите им, не само по съперничеството им за членство в ЕНП (впоследствие НДСВ става член на Либералния интернационал), но и по вече доста сходния електорат. Макар и да се различава в някои отношения от избирателя на сините, гласоподавателят на НДСВ също е сред високообразованите жители на столицата и областните центрове.

Около една трета от симпатизантите на НДСВ са представители на градската средна класа, предимно служители в администрация (държавна и общинска) или частни фирми, в средните възрастови групи. Хора със средни и по-високи доходи, близо две трети живеещи в столицата и областните центрове, с висше или средно образование, над две трети представители на нежния пол.

Тези групи в най-голяма степен усетиха позитивите от икономическия растеж и икономическата стабилизация при управлението на НДСВ (2001-2005 г.). За тях възможността за предвидимост на социалния живот, за планиране на собствената кариера и развитие е водещ мотив за подкрепа на движението. Те имат усещането, че мнението им тежи - много често другите се обръщат към тях за съвет или помощ по различни въпроси. Намерили са своите експертни ниши и успешно се развиват в тях.

Още с влизането в политическия живот през 2001 г. НДСВ стана известно със своите юпита. Завърналите се в България млади експерти на движението и до днес продължават да бъдат основният му капитал. В кръга на привържениците на НДСВ съществено място заема българският юпи вариант (с всички условности на преноса на това понятие) - млади експерти (до 30-35 години), заемащи все още средни ръководни или изпълнителски позиции, но с перспективи за развитие и успешна кариера, предимно жители на столицата и областните центрове. Техният дял е около една пета от симпатизантите на НДСВ. Те изключително ценят високото образование и професионализма и по своеобразен начин се идентифицират с личностите на НДСВ. Съобразяват се с авторитети, но също така имат готовност да спорят и отстояват своите позиции. За тях са важни личностите, а не толкова идеологиите.

Всеки трети от сегашните избиратели на НДСВ не е негов привърженик от създаването му. Именно защото предпочитат утвърденото и изпитаното, те подкрепят НДСВ едва на второто или третото му явяване на избори. Възможността да подкрепят не просто появили се от нищото политици, а хора, доказали се в управлението и в реалната политика, задържа гласовете им за партията. Много често изборът за тях е в края на кампанията, след внимателно оглеждане на всички кандидати, след детайлна съпоставка на отделните личности. НДСВ е една от политическите сили, които мобилизират над половината от своите избиратели по време на кампанията (17% през последния месец, 33% в последните няколко дни). Това обаче е колкото индикатор за ефективна кампания, толкова и знак за доста несигурен и мобилен електорат, който лесно може да бъде изгубен.

Идентифицирала се като дясноцентристка политическа сила, в края на мандата си (2001-2005 г.) партията загуби по-левите социални прослойки, които беше привлякла в началото и се оформи като партия на средната класа. Заявката на ГЕРБ за участие в политиката допълнително я обезкръви. Това доведе до значително свиване на електората й и през последните години в период преди избори подкрепата за нея изглежда на ръба на изборната бариера. Често шансовете за нейното оцеляване в политическия живот изглеждат твърде малки и за самите избиратели. Това отдръпва симпатизанти, които иначе имат положително отношение към партията, но не са склонни да я подкрепят, за да не "загубят" гласа си.

Едни от най-силните страни на НДСВ според неговите симпатизанти са стабилната проевропейска ориентация, европейският стил на поведение, икономическата експертиза и професионализъм. Това е партията, която хората възприемат като разумна, балансирана, стабилна. Силно проевропейски ориентирани са и симпатизантите на НДСВ - едва 11% от тях смятат, че България трябва да се съобразява в по-голяма степен с позициите на Русия (при 37% на това мнение сред всички пълнолетни българи). Заедно със СДС и ДСБ симпатизантите на НДСВ са едни от най-позитивно настроените към членството на България в ЕС - над 60% подкрепят членството при средно за страната 48%.

Опасността за НДСВ на предстоящите парламентарни избори е да загуби част от електората, който личността на Меглена Кунева привлече в последния евровот. Шансовете - в мобилизиращата роля на останалите известни фигури, с които движението традиционно се свързва: Симеон Сакскобургготски, Милен Велчев, Соломон Паси, Николай Василев, Огнян Герджиков, Даниел Вълчев, Гергана Паси. В тях може би са и скритите козове на партията, които ще й позволят за пореден път да остане фактор в политическия живот.