Две седмици преди парламентарни избори 2009 националното представително проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 15-22 юни по поръчка на вестник "Дневник", откроява четири водещи характеристики на актуалната политическа ситуация:

- Относително висока мобилизация за участие в изборите

- Увеличаваща се дистанция между ГЕРБ и БСП

- Шанс за осем политически сили да прескочат 4%-та бариера и да присъстват в 41-то народно събрание

- Доминираща обществена подкрепа за дясноцентристки кабинет и промяна на сегашната управленска формула

Въпреки навлизането в началото на летния период изследванията регистрират плавна, но нарастваща готовност за участие в предстоящите парламентарни избори. 53% от анкетираните заявяват, че със сигурност ще отидат до урните на 5 юли, 16% се колебаят, а 31% са категоричните, че няма да гласуват. Пресметнато в абсолютен брой, това означава долна граница от приблизително 3.5 млн. участници в изборите, която е малко по-ниска от изборите през 2005 г., когато гласуваха около 3 милиона и 650 хиляди души. Ако обаче тенденцията към мобилизация продължи, което не смятаме за изключено, избирателната активност от 2005 г. може дори и да бъде леко надмината.

която достига подкрепа до 31.5% и така увеличава дистанцията си с БСП от 6-те процента на европейските избори до 10-11 на сто. ГЕРБ е партията с най-широка периферия, която е много по-мотивирана да участва в националния, отколкото в евровота. Точно на тази особеност се дължи и нарастващият резултат за партията на столичния кмет въпреки неговото видимо отсъствие от кампанията. Същевременно другата отличителна характеристика на неговите избиратели е силната мобилност и възможност за промяна на решението в последния момент. Така като най-голям риск пред ГЕРБ се очертава опасността да не успее да оползотвори максимално своя потенциал и при по-ниска активност да сближи позиции с левицата.

Като относителен дял "Коалиция за България" запазва позиции, близки до тези, регистрирани на европейските избори (20.2%). Макар и отличаваща се с едни от най-мобилизираните симпатизанти и съумяваща да привлече известен брой допълнителни гласове,

и трудно би могла да надхвърли регистрираните в проучването нива. Известен бонус за нея може да бъде спечелването на мажоритарните мандати в региони, където ДПС не издига кандидати, но това няма да даде сериозно отражение върху цялостната й електорална тежест.

С 13.5% обща подкрепа и пет региона с ясно изразено електорално преимущество

Участието на нейните избиратели е традиционно високо и нямаме причини да смятаме, че на тези избори ще е по-ниско. Относителната тежест на движението обаче може да намалее при по-висока избирателна активност. Обратното, ако активността е по-ниска, ДПС може да достигне и до 15-16% от депутатските места.

Макар и след появата на РЗС да не е единствена в полето на гръмката националистическа и антикорупционна риторика, "Атака" успява да запази твърдата подкрепа на около 10 на сто избиратели, като компенсира загубата на позиции в столицата и някои големи градски центрове с ръст в по-малките селища.

Петият стабилен и сигурен участник в следващия парламент е десният съюз.

а не само я задържа при нарасналата избирателна активност. Новото при нея е, че тя се нарежда веднага след ГЕРБ като партия, която би била предпочетена за "втори вот". Т.е. ако по някаква причина колебаещите се дясноцентристки избиратели се разочароват от предварително избраната от тях партия или от нейните мажоритарни кандидати, съществува голяма вероятност те да бъдат привлечени именно от "Синята коалиция". Рискът пред нея е в липсата на достатъчно разпознаваеми кандидати извън двамата лидери.

НДСВ (4.9%), ЛИДЕР (4.4%) и РЗС (4%) могат да бъдат обединени в една обща група от гледна точка на заявената към момента електорална подкрепа. Всяка една от тези партии е твърде близо до бариерата, за да сме сигурни в нейното преминаване, но ако те постигнат мобилизация, сходна с тази на европейските избори, в следващия парламент може да има

Независимо от очертаващото се твърде пъстро Народно събрание в общественото мнение доминират категорични нагласи за сформиране на дясноцентристко правителство след изборите. 42% от анкетираните застъпват тази позиция срещу 19% - обявяващи се за ляв кабинет, и по 14% - за самостоятелно правителство на ГЕРБ и за т.нар. широка коалиция "БСП - ГЕРБ". За разлика от първите варианти, които имат своите партийни привърженици, последният не се ползва с преобладаващата подкрепа на нито един от партийните електорати. Именно отношението към възможните варианти за съставяне на правителство предизвиква и една от най-сериозните поляризации в обществото. 46% се обявяват за сформиране на правителство "на всяка цена" (тезата се споделя от симпатизантите на БСП, ДПС и ЛИДЕР), а 48% - предпочитат варианта нови избори пред неприемливо и непопулярно правителство. Логиката, по която избирателите ще гласуват - дали в посока към по-големите шансове за съставяне на правителство или към по-голяма фрагментация, ще определи това дали предстоящите избори ще бъдат последните за тази година.