От няколко седмици Министерството на отбраната се тресе от скандали, свързани с назначенията на новите генерали, които обаче остават незабелязани покрай парламентарните избори и смяната на правителството. Президентът Георги Първанов не издаде укази за назначаване на четири ключови генерали и така на практика бойкотира част от решенията на кабинета "Станишев" за назначаване на висши офицери в армията.

Един от тях е бъдещият зам.-началник на военното разузнаване ген. Детелин Мажгуров, който досега ръководеше дирекция "Войсково разузнаване" в Генералния щаб. Без указ за нов пост и звание остана и полк. Иван Мечков, който трябваше да оглави специализираната служба "Военна полиция", заменяйки на този пост ген. Милко Чулев, за когото беше решено да стане зам.-началник на инспектората на Министерството на отбраната. За него също няма издаден указ. Четвъртият неназначен генерал е командирът на авиобаза "Граф Игнатиево" ген. Румен Радев, който трябваше да стане зам.-началник на щаба по подготовката на бойната авиация.

Официалното обяснение на военното министерство за липсващите укази са технически проблеми. На въпрос в края на юни дали Георги Първанов ще назначи всички предложени от кабинета генерали говорителят на държавния глава Бойка Башлиева увери, че това ще стане и няма никакви проблеми по този въпрос. В крайна сметка обаче в петък в Държавен вестник излязоха 43 указа за назначаване и освобождаване на висши офицери без въпросните четирима.

Източници от отбранителното ведомство коментират липсата им в списъка с опит на държавния глава да кадрува в специалните служби, които са подчинени на министъра на отбраната. Това са служба "Военна информация" (военното разузнаване) и служба "Военна полиция". Първанов не бил съгласен с кандидатурите и затова блокирал назначенията.

Военни коментираха, че липсата на указ за ген. Радев целяла да не се разбере истинската причина за спрените назначения. Другото обяснение било, че новият началник на отбраната (преди началник на Генералния щаб) ген. Симеон Симеонов не бил съгласен с назначението. Досега Симеонов ръководеше именно бойната авиация.

Въпреки че по закон ръководствата на военното разузнаване и военната полиция трябва да докладват на държавния глава, те са единственият механизъм на военния министър да има достоверна информация за случващото се в армията, тъй като са му пряко подчинени. Сега този въпрос е особено важен, след като за министър на отбраната ще бъде назначен представител на ГЕРБ, който със сигурност няма да е съгласен с прокарваната от "президентските" генерали политика в армията.

Желанието на Първанов да кадрува в двете служби изглежда още по-логично, след като той успя да наложи на военния министър Николай Цонев своя фаворит - ген. Симеон Симеонов, за началник на отбраната. Почти три месеца продължи борбата между двамата, тъй като Цонев настояваше на този пост да остане ген. Златан Стойков. Двамата успяха да прокарат в новия военен закон интегрирането на Генщаба във военното министерство, срещу което Първанов открито възрази.

В крайна сметка Симеонов беше назначен, а Цонев направи лаконичния коментар, че това не е неговата кандидатура. По време на връчването на пагоните на новите генерали миналата седмица военният министър отново предпочете да замълчи за липсващите четири указа, за да не влезе в конфликт с държавния глава. Първанов обаче не запази добрия тон и отправи критики към Цонев за раздаването на почетни пагони на кило. Поводът беше произвеждането на певицата Лили Иванова в полковник. Когато министърът на извънредните ситуации Емел Етем стана майор от Българската армия, президентът не каза нищо.