Бившите тайни служби стоят в основата на много частни медии в България - това е мнението на наблюдатели, които коментираха за "Дневник" списъка на обявените 101 сътрудници на бившата Държавна сигурност (ДС) в електронните медии. При проверката изскочиха агенти в 57 радиа и телевизии от проучените 271 частни медии.

"Вижда се, че тези хора продължават да бъдат на възлови места в цялата публична схема, което означава, че ДС се е трансформирала успешно. Нейните сътрудници абсолютно невредими са преминали от репресивното общество в посткомунизма", коментира медийният експерт Георги Лозанов. "Видно е, че сътрудниците са на такива места, че могат да повеждат дебата за отваряне на досиетата в избрана от тях посока, а не е вярна тезата, че това вече не е актуална тема", заяви още Лозанов.

"Ако се съсредоточим само върху собствениците в решение 72 (доклада на комисията по досиетата от понеделник - бел. ред.), вече имаме база да направим "Медийна карта 72", коментира специалистът по медийно право Нели Огнянова. "За да е пълна картината, на тази карта трябва да се отбележат и медии на бивши вече собственици, както и медии с консултанти от решение 72 (сегашни и бивши). Това се налага, защото при част от тези медии скоро следите ще се загубят чрез прехвърляния и преименувания", допълни тя.

Според Огнянова "Медийна карта 72" дава изводи за генезиса на частния медиен бизнес. Според нея е интересно да се анализира какъв е бил дневният ред на тези медии, заеманите позиции през годините, а дори и само начинът, по който "Медии 72" отразиха самото решение 72.

"Този списък само доказа това, което се предполагаше - частните медии са създадени от хора на службите", коментира и журналистът Петър Волгин, който е водещ в БНР и по ТВ7. Според него този факт е част от създаването на капитализма в България. "Медиите са просто част от схемата", смята Волгин.

"Не приемам тази теза, че само заради връзките си с ДС някои са успели да направят медии", контрира Петър Пунчев - един от създателите на първото частно радио в България "ФМ+", който беше обявен за сътрудник на ДС. Според него тази теза е удобна за хора, които не са успели да се реализират. "Аз съм горд с това, което създадох, и смятам, че досиетата трябваше да се отворят още в първите години след промените, но само доносническите. Не биваше да се разгласява информация за другите тайни служби, които работеха за сигурността", каза журналистът.

"Важно е да се промени Законът за досиетата, за да обхване медиите и преди 2006. Тогава картата на мрежите на влияние, която сега започваме, ще бъде по-точна", смята Нели Огнянова. За промяна на закона се обяви и журналистът Веселин Дремджиев, който е шеф и водещ на новините по ТВ7. Според него схемата, при която за сътрудници се обявяват хора, за които е открито само едно картонче, е "смешна и глупава". "Странно е в един кюп да се вкарват и палачите, и жертвите", коментира Дремджиев. По думите му затова вероятно е обявено и името на музикалния водещ Тома Спространов, който е женен за англичанка.

Депутати от "Синята коалиция" и от РЗС вече коментираха, че е необходима законова промяна, която да осветли и агентите между 1990 и 2006 г.

Петър Вучков:

Беше през 1957 г., бях малко над 18 години. Потърсиха ме. Бях екскурзовод с полски в "Балкантурист". Мисля, че всички екскурзоводи по това време бяха по някакъв начин ангажирани със службите. През 1960 г. влязох в театралния институт и никой повече не се е занимавал с мен. Това, което ме успокоява, е, че ми се обадиха много приятели, увериха ме, че продължават да ме обичат и да ми вярват. На никого нищо лошо не съм направил, спя спокойно и гледам хората в очите.

Веселин Дремджиев:

Не съм изненадан, че съм в регистрите, защото и сега, и по времето на комунизма мои най-близки роднини са емигранти в Италия, Белгия и в Щатите. Дядо ми е бил царски офицер и при всяко искане за пътуване зад граница, както и при връщането ми бях привикван на разговор в милицията. Няма нито ред, писан от мен.

Петър Пунчев:

Винаги съм се старал да се държа далеч от "службите". Още през 1980 г., в края на военната служба, с ясно съзнание за последствията, отказах кариера на военен разузнавач "под прикритие" на кореспондент в чужбина. Бях единственият, напуснал РУМНО по собствено желание, и 8 години живях със забрана за пътувания навън. Допуснах съзнателно едно изключение: Петко С., мой съсед и приятел, за чиято работа в контраразузнаването се досещах, ме попита дали чуждият дипломат Х., един от многото, с които се срещах служебно, "работи срещу България"? Отговорих с "не". И днес бих постъпил така. След това не съм контактувал със "службите".

Йордан Георгиев-Данчо Стълбицата: Не мога да разкажа нищо интересно. Не съм си прочел досието. Видях в интернет това, което и вие, а на мен то нищо не ми говори. Става дума за картонче, което значи, че някой може да си е писал актив. Няма писана от мен декларация, нито доклади.