Ловци на вземания

Според представителите на фирми за вземания най-често се стига до разсрочване и преструктуриране на дълга. При провал на преговорите се отива на съд, но това е крайна мярка. Принципно кредиторите искат да си запазят клиентите и затова предпочитат нещата да се решат благоприятно и за двете страни, коментира Недялко Недялков, управляващ съдружник в "Попов и партньори". До съд не се стига и ако насрещната страна се окаже куха фирма, която е успяла да прехвърли активите си, или неплатежоспособен длъжник - физическо лице. В тези случаи вземанията се отписват. Много е важно фирмите навреме да вземат мерки за събиране на вземанията си, защото това има дисциплиниращ ефект за отсрещната страна, препоръчват експертите. Според тях е много по-лесно да се събере вземане, необслужвано два месеца, отколкото такова, което не е платено от година и повече. Освен това, когато човек види как на съседа му взимат телевизора или колата, защото не си плаща лизинга, това ще има дисциплиниращ ефект, смятат от специализираните компании.
Месечният доход на семейство Икономови е около 1200 лв. Теглили са ипотечен кредит, по който след последното увеличение на лихвите плащат 600 лв. месечна вноска. Отделно изплащат и потребителски кредит, теглен за обзавеждането на новото им жилище. Месечната им вноска по него също се е увеличила и вече е 300 лв. Така чистият доход на 4-членното семейство се е свил до 300 лв., който не стига за нищо. Семейният съвет решава да спре да плаща потребителския кредит, за да може да върже двата края. И така попадат в ръцете на "ловците" на вземания.
Такива като семейство Икономови са хиляди. Над 2.2 млрд. лв. са лошите и преструктурираните кредити към края на юни по данни на БНБ. Междуфирмената задлъжнялост също расте с над 30% на годишна база. Открилата се основно заради кризата и неразумно раздавани кредити огромна пазарна ниша бързо се запълва от фирми, занимаващи се със събиране на лоши вземания. Има рязък скок на компаниите, твърдят представители на бранша, но не се ангажират с бройка. След като през последните години компаниите бяха фокусирани върху продажбите и раздаването на кредити, сега дойде времето да си съберат версиите, коментира ситуацията на пазара Галин Попов, управляващ съдружник в "Попов и партньори". По думите му през последните месеци има увеличение както на търсенето на тази услуга, така и на предлагането. Процесът е взаимен, каза и Николай Георгиев, управител на българския офис на международната компания "Уъркинг кепитъл мениджмънт".
Финансовите институции, спедиторски и търговски фирми, комуналните компании за вода, ток и парно са основните клиенти на "ловците" на вземания. Поради намалелите приходи в местните бюджети преговори са водени и с общини, но до конкретни сделки не се е стигнало. Според компании за вземания към техните услуги могат да се обърнат Националната агенция за приходите и органите, които се опитват да върнат средствата по злоупотребите с еврофондовете. Изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов обаче уточни, че има законови пречки данъчните и осигурителните задължения на граждани и фирми да се събират от други органи освен от приходната администрация. Тя прибягвала към услугите на частни съдебни изпълнители, но само за неплатени разноски по водени съдебни дела.
Със вземания се занимават адвокатски кантори, български и чужди фирми. Повечето компании са профилирани, като едни са специализирани в междуфирмената задлъжнялост (b to b), а други са насочени към крайния потребител. Различават се и по методите на събиране, както и в обхвата на дейността си - само в определени райони, в цялата страна и в световен мащаб.
Големите международни компании на българския пазар, сред които "Кофас", "Кредитреформ", "Мелън", "Уъркинг кепитъл мениджмънт" (WCM), са силни в определен сегмент. Според Николай Георгиев предимството на чуждите компании е, че те се занимават с възстановяване на средства и в чужбина, имат собствено ноу-хау, което вече е проверено в практиката. Освен в европейските страни имаме разрешени случаи с вземания от компании в Банкок, САЩ, Южна Африка, каза Георгиев. Чуждите фирми са търсени от строителни предприемачи, които имат проблем с изплащането на вноските от англичани, закупили имоти у нас. Обърнахме се към такава компания, защото не можехме да съберем вноските си от английските купувачи на ваканционни имоти, каза Мария Даскалова, управител на "Грийн лайф". Обикновено става въпрос за остатъчни вноски, които купувачите са спрели да обслужват заради кризата. Чуждите офиси на компаниите за вземания ги издирват и се свързват с тях. Под риска да попадат в т.нар. черни списъци, които съществуват в европейските страни, англичаните предпочитали да издължат последната си вноска, която обикновено е около 20% от стойността на жилището. В черния списък фигурират хора със задължения към банки, фирми за комунални услуги и данъчни. Ако човек попадне в тях, не може да получи кредит. Функцията им е същата като тази на списъците, които Еврокомисията искаше да въведе в България за некоректните бенефициенти на европари. В страната ни няма легални черни списъци на длъжници, защото въпросът не е уреден законодателно. Единствено в кредитния регистър на банките са описани лошите заеми. "Кредитреформ" например предлага кредитни справки за най-активните 100 хил. български фирми.
Адвокатските кантори, които се занимават с тази дейност, също се увеличават. На практика всеки адвокат може да се занимава с това, въпросът е каква е ефективността му, коментира Галин Попов. "Попов и партньори" неотдавна предложиха съвременно ноу-хау за събиране на вземания. Разработеният софтуер позволява на кантората да работи по около 20 хиляди случая, а клиентите им могат в реално време да наблюдават как се движат нещата.
Банките продават пакети от лоши кредити Големите банки в страната продават цели пакети от лоши кредити на вътрешни търгове, казаха банкери. Според тях интересът е взаимен - както от страна на банките, така и от страна на фирмите за събиране на вземания. Пакетите, които се обявяват на търговете, обичайно са в размери от 5 млн. или 10 млн. лв., структурирани на отраслов и териториален принцип. Това означава, че са само кредити на фирми - или ипотечни, или потребителски. Понякога се правят и комбинирани пакети от потребителски и ипотечни кредити. Банките не са длъжни да уведомят доскорошните си клиенти, че са прехвърлили задълженията им към фирмите за събиране на вземания. Някои от фирмите по вземанията искат в търгувания пакет да има и редовно обслужвани кредити, които да бъдат около 20-25% от портфейла. Процедурата на вътрешните търгове започва с набирането от страна на банките на най-малко три оферти. След това те влизат в преговори с кандидатите и избират най-изгодната. Комисионата, която вземат компаниите за събиране на вземания, зависи от няколко фактора. Сред тях са размерът на просрочените кредити, откога не се обслужват - от два месеца или от година, както и къде се събират - в България или в чужбина. В зависимост от тях комисионата се движи от 5 до 30% от върнатата сума, твърдят от бранша. Според банкери обаче този процент може да достигне и до 80%, ако кредитът не е бил обслужван повече от година. |
Съвети към кредиторите - не чакайте повече от два месеца неплащане на кредит или фактура, защото после вземането се събира по-трудно - проучете внимателно фирмите, с които подписвате договори, дали фигурират в черни списъци към длъжниците - не се крийте, влезте в преговори с посредника - поискайте отсрочка, преструктурайте дълга си |