Има дефицит на компетентност в енергийната политика на това управление. Това заявява президентът Георги Първанов в статия, публикувана на неговия сайт. В нея с остър тон и в конкретика по отделните теми той разкритикува действията и изявленията на правителството и премиера Бойко Борисов във връзка с големите енергийни проекти на България. Първанов дори нарича Борисов "видимо неподготвен за разговора с колегата си Владимир Путин".

Необходима воля, характер и прагматизъм, трябва лидерство в енергийната ни политика, се казва в позицията на Първанов.

"Изборната кампания свърши, време е да се доказват управленски качества и умения, гневният изборен патос вече не върши работа", казва Първанов. Никой не се е родил научен, но не бива от незнанието да се прави кампания, лидерът не е длъжен да знае всичко, но трябва дотолкова да влезе в материята, че да може да взема информирано и мотивирано решение", допълва той.

"Има и друг път - незнанието, липсата на воля да се прикриват с измислени скандали. Докога? И на каква цена?", заявява президентът.

По думите му България трябва да потвърди волята си за участие в големите проекти за пренос на природен газ - "Набуко" и "Южен поток", които са необходими за европейската енергийна сигурност и "отговарят на националния интерес". "Една непремерена, мудна и неаргументирана българска политика може да доведе до реалната възможност проектите да заобиколят България", предупреждава той. Според Първанов правителството не е доловило основните проблеми и не се работи за тяхното преодоляване.

Президентът отбелязва, че в последните седмици руската страна се опитва да възобнови решени вече въпроси на политическо ниво около "Южен поток". Сред тях са темите за използване на съществуващата газотранспортна система в България за проекта, "неприемливото" ново предложение за ограничаване възможностите на българската страна за участие в други проекти за пренос на газ в региона, възобновеното предложение "Газпром" да може да изкупи дела на Българския енергиен холдинг в проектната компания. Необходимо е в този проект да бъдат спазени изискванията на Европейския съюз за свободен достъп и на други собственици на природен газ до тази тръба при наличие на свободен капацитет в нея, допълва Първанов.

Вместо да твърди, че с "Южен поток" всичко е наред, премиерът Борисов трябваше да използва срещата с г-н Путин, за да възрази срещу подобни претенции, заявява държавният глава.

Георги Първанов изразява смущение от "обърканите позиции и послания на правителството относно съдбата на проекта АЕЦ "Белене" и за бъдещето на ядрената ни енергетика". Той се обявява за продължаване строителството на ядрената електроцентрала и изтъква редица аргументи за това. "Впрочем, ако правителството месеци наред умува за тези 500 милиона, които са нужни за "Белене" през тази година, то как така реши за броени минути да деблокира проекта "Горна Арда", чиято стойност е също 500 млн. евро? Тази бързина не се ли обяснява с доскорошното положение на министъра на икономиката и енергетиката като представител на основна фирма изпълнител?", пита риторично държавният глава.

Според Първанов от позицията на правителството по петролопровода Бургас - Александруполис също "лъха нерешителност" и отбелязва тезата на Борисов пред Путин, че България няма нищо против, обаче заради двата референдума трябва "руските технолози" да убедят населението. Обектът е с национално значение, не може с местни допитвания да се решават проблеми на национално ниво, заявява той. И пита, дали ако утре някоя община направи референдум против пенсионната политика на правителството, тя ще бъде отменена.

Георги Първанов съветва още България "изпреварващо да реализира свои национални цели и да си осигури природен газ преди старта на "Набуко" - от Азербайджан, Туркменистан или Египет".

"Това са проекти, които са принос в укрепването на националната ни сигурност и имат своите регионални и европейски измерения. Всяко тяхно забавяне води до ново голямо оскъпяване, от преки и косвени загуби", отбелязва държавният глава. Допълва, че реализацията им изисква съчетаването на икономически, пазарни и технологични политики, ефективна координация между институциите и ведомствата, както и нови форми на публично-частно партньорство и взаимодействие с бизнеса, академичната общност и неправителствения сектор.