Здравната каса не плаща цялата лечебна доза от лекарствата на пациентите с тежки психични заболявания и те или не се лекуват качествено, или трябва да си доплащат, алармира д-р Христо Хинков, зам.-директор на Националния център за опазване на общественото здраве. Пример за това е антидепресант, който трябва да се изписва в доза от 20 до 60 мг, но касата плаща само половината от най-ниската доза.

Това са много скъпи лекарства, които по закон се покриват изцяло от осигурителната институция, но на практика пациентите трябва да намерят доста сериозни суми, за да си осигурят лечението, допълни Хинков.

Без лечение остават и неосигурените граждани с тежки психични проблеми. Те се приемат без ограничения в психиатриите, защото този вид здравни заведения се финансират от Министерството на здравеопазването. Когато излязат извън болниците обаче, пациентите нямат право на безплатни лекарства. От Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) обясниха, че плащат само медикаментите, които са в позитивния лекарствен списък, а той се подготвя от междуведомствена комисия. Ние пращаме този процент и тази цена, които са записани в листата, допълниха от институцията.

Проблемите в психиатричната помощ са много, затова в Министерството на здравеопазването ще бъде създадена работна група, която да предложи варианти за решаването им, съобщи зам.-министър Валерий Митрев на пресконференция, посветена на Световния ден за суицидна превенция 10 септември. Освен това ще се възстанови и работата на Националния съвет по психично здраве към министерството, в който ще участват представители на различни ведомства. Създаването на мобилни екипи, които да помагат на хората по места, е другата идея на министерството. Те ще влизат дори в семействата, в които има психичноболни, за да могат да намалят рисковете от самоубийства или други инциденти. Предвижда се също обучение на личните лекари, за да улавят в ранен стадий депресивните състояния на пациентите си. Зам.-министърът каза още, че тази година няма да има рестрикции във финансирането на психиатричните болници въпреки кризата.

Един от всеки четири опита за самоубийство у нас е успешен, докато за Европа този показател е "един от десет", съобщи д-р Хинков. През тази година живота си са прекъснали 337 българи, а опит за самоубийство са направили 1387 души. Тенденцията обаче е към намаляване на самоубийствата. Причините хората да посягат на живота си са различни - социални, психологически, биологични и генетични. Само една трета от самоубийствата се дължат на хронично психично заболяване като шизофрения.