Регионалните екоинспекции вeче ще публикуват навреме всички информации, свързани с оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на строителни и други инвестиционни проекти. Това обяви министърът на околната среда Нона Караджова. "Вече проведохме среща с директорите на 16-те РИОСВ и съм разпоредила всичко, което не представлява търговска тайна, да се качва веднага в интернет сайтовете им", каза тя. Новото ръководство на министерството отчита, че практиката информациите да се публикуват в национален всекидневник не върши работа и те много често не достигат или достигат със закъснение до заинтересуваните страни. Най-после ще бъде създаден и отлаганият от 7 години публичен регистър на ОВОС-ите, предвиден в приетия още през 2002 г. Закон за опазване на околната среда.

Указанието всичко да се качва незабавно на сайтовете важи и за информацията със задна дата, поясни зам.-министърът Евдокия Манева. Предстои проверка как това се изпълнява. "Имаме основания да смятаме, че в последните години екоинспекциите почти не са изпълнявали контролна и наказателна дейност. Дори в случаи на големи нарушения, вместо да санкционират, те са издавали предписания", каза Манева.

Екоорганизациите приветстваха решението на новото ръководство и очакват изпълнението му. "Много е важно информацията за екооценки да е достъпна, при това навреме, тъкмо защото в България почти няма отрицателни решения по ОВОС", каза Росен Цонев, преподавател в Софийския университет и автор

на няколко оценки за съвместимост на устройствени планове със зоните от "Натура 2000". Представители на бизнеса също приеха положително предвижданата промяна. "Някои фирми очевидно са били толерирани от екоинспекциите, но други са потърпевши от мълчанието им", коментира Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ), която обединява около 50 фирми от бранша. "Смятам, че трябва да се въведе практиката на мълчаливото съгласие - ако инвеститорът не получи отговор в срок, това трябва да се счете за положителен отговор", допълни той. Киряков даде пример с българо-испанската компания "Еолика", която в момента изгражда 60-мегаватов вятърен парк в гр. Суворово до Варна. Компанията чака близо година решението на варненската РИОСВ по проекта. Според Киряков екоинспекциите трябва да разполагат с карта и регистър на всички разрешения за вятърни и слънчеви централи, които са издали. "Така инвеститорите ще знаят, че в конкретни райони няма място за тях заради кумулативния ефект върху природата, и няма да губят време и средства в проучване", посочи той.

Природозащитниците сочат като основен проблем от години "пълната мъгла" около процедурите по екооценките, подпомогната и от закона. Докато чл. 17 в него обявява, че "всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес", чл. 20 изброява шест причини за отказ на такъв достъп. Най-често използваните са търговската тайна, опазването на личните данни и крайно неясният текст, според който информацията "би се отразила неблагоприятно на интересите на трето лице, което е предоставило исканата информация, без да има правно задължение да го направи и без да може такова задължение да му бъде наложено, и когато не е съгласно с предоставянето на информацията".

Когато издават решенията си по докладите за ОВОС, на основание, че са "търговска тайна", регионалните инспекции масово не обявяват дали одобряват или отхвърлят докладите и заинтересуваните трябва да искат тези данни по Закона за достъп до обществена информация, твърдят от гражданските организации. "В една ОВОС не може да има търговска тайна - все пак по нея има задължителни обществени обсъждания, и нетехническо резюме за обществеността", коментира Евдокия Манева. По думите й общите параметри на един инвестиционен проект не могат да бъдат търговска тайна, те са публична информация. Според нея екоинспекциите са спекулирали години наред с този термин по инструкция на предното ръководство на министерството. "Знаем, че е имало устно разпореждане от ръководството на министерството да санкционират само с разрешение на министъра (бившия Джевдет Чакъров - бел. ред.) или на главния секретар на министерството Тамер Бейсимов", каза Манева. "Категорично заявявам, че това повече няма да се случва", добави тя.

Проверка в няколко от сайтовете на екоинспекциите показа, че решенията им продължават да не се публикуват. Само на 31 август например РИОСВ Бургас е издала 6 решения по ОВОС, повечето за хотели и вилни селища по Черноморието, които липсват на интернет страницата.

Освен това обжалването на екооценките се спъва от разпоредба в закона, според която РИОСВ има 30-дневен срок да отговори на запитване за взето от нея решение, а несъгласните имат 14-дневен срок за обжалването му. На практика забавянето на информацията е достатъчно, за да не може да се реагира в установения срок.

"Във всички екоинспекции са правени нарушения. Имаме информация, че някои от най-големите - в Пловдив, Варна, Русе и Бургас, които дават облика на контролната дейност в страната, работят изключително зле. Започваме да следим много внимателно работата им", каза Евдокия Манева. По думите й директорът на РИОСВ Бургас Симеон Симеонов ще бъде пенсиониран.

Източници от министерството твърдят, че Симеонов от няколко години е в пенсионна възраст, но е бил задържан на поста от предишното ръководство на министерството.