Най-слабата част в доклада за президента е тази, касаеща банковата система и показва непознаване на проблемите, коментира управителят на БНБ Иван Искров. Той заяви, че има фундаментално грешни твърдения в него, като например, че БНБ само наблюдава отрицателните явления, без да взима участие.

През октомври светът беше пред огромен колапс и тогава имаше готовност да се предприеме нещо, което не се наложи, заяви управителят на БНБ.

Централната банка много бързо реагира и намали минималните задължителни резерви, с което осигури 3 млрд. лв. Запази високите капиталови изисквания и в момента България е единствената страна с изискване на капиталова адекватност 12%, а дори консервативната страна Норвегия, се поддаде и свали до 8%. 17.6% е капиталовата адекватност на банките. Не сме престанали да изискваме и над 20% ликвидност от банките, обясни Искров.

БНБ изиска и получи писмени ангажименти от банките майки за ангажимент към техните банки в България. Неоснователно се твърди, че банките майки изтеглят ресурс от България. Точно обратното виждаме. Чуждестранните банки осигуряват ресурс за ликвидността. Това се видя през октомври и ноември миналата година, когато излязоха много сериозни средства, след психозата в Америка, а тук без никакви съмнения, банките майки предоставиха много ресурси на българските си подразделения. Ако има връщане на ресурс към чужбина, то е само когато българското подразделение ими краткосрочни задължения, овърдрафт и няма проекти, за които да отпусне тези пари.

Няма банка, която оперира в България и тя да има проблеми в собствената си страна, обясни Искров.

Според него не е приемливо да се иска и намеса при определяне на лихвените равнища. Същите са лихвите в Румъния и други източноевропейски държави и това трябва да се следи.

Междубанковият пазар функционира много гладко и не е необходимо гарантиране на междубанковитедепозити. Не само, че няма необфодимост, но няма и право държавата да гарантира междубанкови депозити под 3 месеца, а ние нямаме дългосрочен междубанков пазар. Европейската комисия позволи гарантиране на междубанковите депозити със срок над 3 месеца до края на 2009 г., а тя вече отминава, посочи управителят на БНБ.

Не може да се говори за национализация на банките и одържавяване, когато лихвите падат и доверието се връща. Това се видя в САЩ и Западна Европа, но ние нямаме такива проблеми и състоянието не изисква такива мерки, каза Иван Искров.

Иска се въвеждане на еврото като паралелно платежно средство. Ние сами и доброволно се присъединихме към ЕС и трябва да спазваме законите на ЕС, които казват, че е недопустима едностранна евроизация. Тома означава нови мониторингови доклади, а досега не е имало нито една критика към банковата система. Няма възможност за влизане в Еврозоната през задния вход, подчерта той.

Трябва да се пазим от прекалена активност при наливането на пари. Трябва да се отчитат особеностите на българската икономика, смята Искров, с което препотвърди призива си към предишното правителство да е предпазливо в изливанетона ресурси за стабилизационни мерки.