По искане на комисията за отнемане на престъпно имущество съдът запорира имоти, дялове, акции, дълготрайни материални активи на фирми, банкови сметки и коли на Христо Ковачки за рекордната сума от над 143 млн. лв. Повод за това стана обвинението срещу него за укриване на 16 млн. лв. ДДС.

Според комисията "Кушлев" има огромна разлика между декларираните приходи и разходите на бизнесмена. Тя е изчислила, че от 1994 г. до 2008 г. доходите на Ковачки са общо 2.2 млн. лв., а придобитото в този период имущество се оценява на 143.4 млн. лв. Законните източници на доходи на Ковачки и съпругата му не са достатъчни за придобиването на тези активи, твърди комисията.Бизнесменът с интереси в енергетиката светкавично обжалва запорите и разпространи съобщение, в което заяви, че големият размер на блокираното му имущество означава, че компаниите му са работещи и с реални активи. Той определи мярката на комисията "Кушлев" като превантивна и излишна. Винаги съм заявявал готовност да съдействам на всички органи, предоставил съм им всички необходими документи и не съм нарушил условията по гаранцията, каза Ковачки и допълни: "Винаги съм казвал, че правя бизнес с кредити и заради това, че успешно управляваме компаниите и сме коректен партньор, банките ни имат доверие."

При изчисленията се вземат предвид всички заеми и кредити, каза началникът на отдел "Връзки с обществеността" на комисията "Кушлев" Десислава Михайлова. Тя обясни, че комисията само предоставя доказателства, а съдът решава кое имущество да запорира и кое не. Освен това засегнатите имат право да обжалват на три инстанции наложените обезпечителни мерки, както и конфискацията, постановена след влизане в сила на осъдителна присъда, каза Михайлова. Тя обясни, че при мотивирано искане съдът може по всяко време да свали запора от конкретен имот.

Прокуратурата внесе миналата седмица в съда обвинението срещу Ковачки за укриване на ДДС и предстои делото да бъде разпределено на съдия, който да насрочи заседание. Това трябва да стане до три месеца, като е възможно делото да не започне и тогава, ако съдът открие тежки нарушения при разследването. Присъдата само на първа инстанция може да отнеме години, а след това може да се обжалва пред апелативния и Върховния касационен съд. Едва ако и последната инстанция реши, че Ковачки е виновен, комисията "Кушлев" има един месец да поиска конфискация на незаконно придобитото му имущество. Тогава ще започне ново гражданско дело, което също ще мине през три съдебни инстанции. Юристи обясниха, че ако заради наложените запори Ковачки фалира, а после бъде оправдан, бизнесменът ще може да заведе дело по Закона за отговорността на държавата за вреди. По този закон той може да претендира за компенсация както за имуществени, така и за морални вреди.

Със запорите се блокират акциите на Ковачки в някои от големите му фирми като "Ел Ем импекс", "Магазини Европа", "Нова Деница" и "Комсиг". Освен това той губи и правото да се разпорежда с дълготрайни активи на четири дружества, които са оценени на 35 млн. лв. С мярката на комисията "Кушлев" обаче почти незасегнат остава енергийният бизнес на Ковачки. Тя е блокирала дяловете му в "Ел Ем импекс", чрез което Ковачки държи само мина "Чукурово" и ТЕЦ "Марица 3 Димитровград". Останалите фирми, с които е свързван - "Брикел", мините "Бели брег", "Станянци", "Ораново" и "Открит въгледобив", ТЕЦ "Бобов дол" и топлофикациите в Бургас, Велико Търново и Враца, не са засегнати. Причината е, че някои от тях са собственост и се управляват от зет му Никифор Вангелов, други от организационния секретар на партия "Лидер" Петър Петров, но мажоритарният пакет акции се държи от офшорни компании.