Четири от седемте мерки по Закона за насърчаване на заетостта, по които се отделят пари от държавния бюджет, за подпомагане на фирмите, трябва да отпаднат. Това препоръчва анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС) на мерките и програмите за запазването и разкриването на работни места. Според изследването неефективно се харчат пари за наемане на хора, които са без работа повече от година, за обучение и повишаване на квалификацията до 6 месеца, за наемане на двама безработни на половин работен ден, както и на затворници. Тези мерки не се одобряват от работодателите за сметка на наемането на младежи и младежи с увреждания, както и вземането на работа на половин работен ден.

Най-голям ефект от програмите, насочени към безработните, имат тези за хората над 50 години и хората без работа повече от година, обясни Пламен Димитров от КНСБ. Част от средствата, отделяни за подпомагане на младите хора без препитание, се оказват неефективни. Пример е програмата за компютърно обучение на хора до 29 години, тъй като повечето от тях имат нужните базови знания.

Според анализа на ИСС има слабости при определянето на обхвата на сега действащите мерки срещу безработицата, което води до нереално планиране, несъобразено с търсенето. Експертите съветват държавата да не дава пари за мерки, които могат да се финансират от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". ИСС препоръчва само перспективни предприятия да получават финансова подкрепа от държавата за сметка на нежизненоспособните фирми. "Трябва да се създадат банки от работници на секторен и регионален принцип. Това означава квалифицираният персонал от предприятие, останало без поръчки, да може да бъде нает от фирма от същата област, която има повече работа, под формата на командировка - без работникът да променя работодателя", обясни Димитров.

Анализът на съвета препоръчва да се отпуснат още средства по антикризисните мерки на социалното министерство, които за тази година вече са изчерпани. Сред тях е и даването на 120 лв. за работниците, които са минали на половин работен ден. По тази мярка бяха предвидени 6 млн. лв., с които се запазиха 20 хил. работни места, обясни Димитров. Анализът на ИСС критикува програмите "Красива България" и "От социални помощи към заетост". "Красива България" се управлява непрозрачно, а целесъобразността й е спорна. Предлагаме харченето на средствата по нея да се контролира от правителството, работодателите и синдикатите или тя да се влее в Социално-инвестиционния фонд", обясни Димитров. Според анализа "От социални помощи към заетост" трябва да се контролира на регионално, а не на национално ниво.

Докладът на ИСС ще бъде разгледан от правителството и ще се съобразим изцяло с констатациите и препоръките му, каза министърът на труда Тотю Младенов. Според него е недопустимо да се финансират неработещи мерки при бюджетен дефицит. Той добави, че за догодина са предвидени 200 млн. лв. от бюджета за активните мерки на пазара на труда, както и 250 млн. лв. по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", които също са за борба с безработицата.