Пазарът на електроенергия за АЕЦ"Белене", цената на произведената от нея електроенергия и стойността на строителството й остават неясни. Това стана ясно от дискусията за бъдещето на проекта, проведена от парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм. Обсъжданията продължиха четири часа.Председателят на комисията Мартин Димитров заяви, че желанието на депутатите е да бъде изваден на светло казусът за изграждането на новата ядрена централа. Решението за бъдещето ще е политическо, изтъкна той. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков изтъкна, че правителството ще търси подкрепата на парламента при следващите стъпки по проекта.

Прогнозите на Националната електрическа компания(НЕК) и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(ДКЕВР) за ръста на потребление до 2020 г. се разминаваха с 10 ТВт. НЕК прогнозира, че потреблението ще се увеличава с 1.9% до 2.2%  до 2016г. Тогава се очаква да влезе в експлоатация АЕЦ"Белене", а след това ръстът ще е с около 1.5%.

Електрическата компания очаква спад в потреблението до 2012 заради рецесията, която води до свиване на производството или спиране на цели предприятия. Той посочи, че регионът ще изпитва недостиг от електроенергия, тъй като потреблението ще се увеличи с около 80 ТВтч. По думите му това ще наложи строителството 15 000 МВт нови мощности. Той посочи, че Турция ще изпитва дефицит в бъдеще. Прогнозите сочат, че в бъдеще България и Румъния ще останат износители в региона.

По- консервативните прогнози са за повишавана на потреблението на електроенергия с 1.9 до 2.6% до въвеждане в експлоатация на новата атомна централа и след пускането й ръст от 2.4-2.2%.Регулаторната комисия залага на по- консервативни прогнози и очаква ефект от мерките за енергийна ефективност и инвестициите на енергийните. Прогнозите й са увеличаване на потреблението с 0.8% до 2020г  По- ниското потребление се обяснява с увеличаване на цените на електроенергията в резултат на екоинвестиции и увеличаващ се дял на енергията от възобновяеми енергийни източници(ВЕИ). Изпълнителният директор на НЕК Георги Миков изтъкна, че от 2012г. България ще започне извеждането от експлоатация на "Брикел", блокове в ТЕЦ"Варна", ТЕЦ"Марица 3 Димитровград", както и два блока в ТЕЦ"Бобов дол".

Министър Трайков коментира, че страната не се нуждае от новата централа за покриване на вътрешното си потребление. Държавата няма да финансира 51% дял в проекта и ще върви към реализацията му на базата на проектно финансиране, каквато бе първоначалната идея. Той припомни, че се обсъждат варианти за намаляване на държавното участие и привличането на още инвеститори. Има вариант да бъде нает консултант за определяне на условията на конкурса за инвеститори и дела, които ще им предложен. Този вариант обаче ще отнеме време и ще изисква допълнителни средства и вероятно ще се разчита на сегашните консултанти "Парсънс", които Трайков определи като "добри".

В защита на АЕЦ"Белене" се изказаха управителят на "Риск инженеринг" Богомил Манчев, който представи позицията на консултанта "Парсънс". Приходите за държавата от 60 годишната експлоатация на централата ще са 80 млрд. евро, а Електроенергийният системен оператор(EСО) ще получи 160 млн. евро от такси за пренос, ако централата произвежда. Той изтъква, че ядрената енергия ще остане най-евтината, защото цената на енергията от централите на въглища ще се увеличава заради инвестициите в намаляване на вредните емисии. "Въпрос на решение на правителството е как ще финансира проекта и дали ще има държавни гаранции, подчерта Манчев. Този обект може да прави много пари за държавата, допълни той.

Дългосрочните прогнози са несигурни, коментира Георги Ангелов от "Отворено общество". Той обясни, че проектът крие макроикономически рискове, ако бъде финансиран от бюджета и може да доведе до огромен бюджетен дефицит. По думите му това ще създаде проблеми и с ЕК. Държавните гаранции ще увеличават външния дълг и ще се отразят и върху кредитния рейтинг на страната. "Държавата трудно може да остави НЕК да фалира и затова ще покрие разлика между пазарните цени и тези по дългосрочни договори, ако има такива, каза още Ангелов. Бившият шеф на КИАМЕЦ Георги Касчиев призова правителството да спре проекта. Ако реши да го прави да не дава държавни гаранции и да откаже дългосрочни договори. В неделя министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обяви, че едно от изисквания към новите инвеститори ще бъде да се откажат от дългосрочните договори и да поемат рисковете за реализацията на енергията.

Бившият енергиен министър Петър Димитров изтъкна, че проектът е политически, а не само икономически. "Русия отдавна прави опити да влезе в централата със собственост освен в транзита на руски газ. Позицията ни беше категорично, че не искаме ресурс от руската държава, а да ни предложат условия за кредитиране от руски банки", обясни той. "Обезпокоен съм, че под една благоверна форма за намиране на финансиране можем да предадем интересите на България, допълни той. Премиерът Бойко Борисов заяви след срещата си с руския премиер, че предложения кредит е бил отказан.