Притежателите на антики - национално богатство, ще могат да доказват правото си на собственост с какъвто и да е документ, не непременно официален, както и да се позовават на петгодишна придобивна давност. Това са последствията от вторнишкото решение на Конституционния съд (КС), пред който омбудсманът Гиньо Ганев оспори през юли текстове от закона за културното наследство. Така законът фактически се обезсмисля и в това е победата на големите колекционери в повече от двегодишната им битка с държавата - е мнението на автори и защитници на нормативния акт. Очаквано от средите на колекционерите беше изразено удовлетворение.

Представители на управляващата партия ГЕРБ, която вече внесе за разглеждане в парламента промени в разпоредбите, включително и в тези за доказване на правото на собственост, отложиха коментарите си, докато се запознаят с мотивите на съда. По всяка вероятност ще се наложат допълнителни поправки, за да не остане празнота, каза председателят на парламентарната комисия по култура Даниела Петрова.

Конституционните съдии удовлетвориха искането за обявяване на противоконституционен текста, изискващ при идентификацията на движимите културни ценности - национално богатство, правото на собственост да се установява с официален документ, при което не може да има позоваване на изтекла придобивна давност. Отпада и разпоредбата, според която тези, които не са установили правото си на собственост върху ценности - национално богатство, се смятат за техни държатели.

Именно изискването за представяне на официален документ (например митническа декларация за внос или съдебно решение) щеше да бъде отменено, ако парламентът трябваше да одобри промените в закона за културното наследство, приети на първо четене от комисията по култура. Те са внесени от Даниела Петрова и Павел Димитров от ГЕРБ. Измененията бяха разтълкувани като облекчение за колекционерите, а археолози определиха като обидна възможността да се доказва собствеността с всякакви документи - от типа договор с частен колекционер за покупка. Управляващите тогава мотивираха предложението си с твърдението, че в България няма хора, които разполагат с официални документи. Затова собствениците на антики щели да ги скрият или изнесат. Поправката пък била с цел находките "да излязат на светло".

След решението на Конституционния съд ситуацията става още по-лоша, отколкото ако беше приета поправката на ГЕРБ, коментира пред "Дневник" Тотко Стоянов, председател на Асоциацията на археолозите и зам.-декан на Факултета по история в Софийския университет. По думите му най-притеснителната промяна е, че може да се използва давността, за да се претендира за право на собственост. "Държавата отново няма да е истински стопанин на археологическите ценности. Тъжното е, че всичко това става със съдействието именно на хората, които трябва да се грижат за интересите й", допълни той. Според него де факто е обявена амнистия на ценности, независимо как са придобити, и това е победа за колекционерите. Сезирането на съда и внесените поправки са просто атаки в една посока по различни линии - обобщи той.

Политиците бяха по-лаконични. "Това решение да тежи на съвестта на конституционните съдии", заяви Атанас Мерджанов (БСП), който беше сред инициаторите на закона. "Много съм изненадан и огорчен от това решение, струва ми се, че са надделели други съображения, а не национално отговорните", каза Огнян Герджиков (НДСВ), който също участва в изработването на текстовете.

"Трябва да коментират неудовлетворените от решението, аз какво да коментирам, не съм страна и ми е безразлично", каза пред "Дневник" един от по-големите колекционери в България, Димитър Иванов. Той беше сред основните опоненти на текстовете. Не се готвя нито да търгувам с моите ценности, нито да ги изнасям, а имам и официален документ за тях от Националния исторически музей, допълни Иванов. Въпросът обаче е принципен и ще кажа, че съм удовлетворен от решението на съда, заяви той. Попитан как ще коментира, че всъщност големите колекционери, сред които и той, стоят зад атаките на закона, Димитър Иванов отговори с въпрос: "Мога ли да кажа на конституционните съдии какво да направят?"

Вторнишкото решение на съда е взето със 7 гласа за, а петима са на особено мнение. Докладчикът по делото Пламен Киров и Евгени Танчев от президентската квота са били против искането на омбудсмана, както и председателят на КС Румен Янков, Благовест Пунев и Владислав Славов от квотата на съдебната власт.

Конституционният съд оставя в сила оспореният от омбудсмана текст, според който държавата има право да придобие като първи купувач културни ценности - национално богатство.