Парламентът одобри по принцип промените в Закона за културното наследство

Парламентът прие на първо четене промените в Закона за културното наследство, с които се удължава с 6 месеца срокът за регистрация на антиките, административните и контролните правомощия от Института за паметниците на културата се прехвърлят към министъра на културата, както и отпада изискването за претендиране на собственост върху ценности национално богатство да се представи официален документ за придобиване.
В подкрепа на измененията гласуваха ГЕРБ, "Атака" и шестима народни представители от Синята коалиция. РЗС се въздържаха, а останалите народни представители от десните не участваха в гласуването.
По време на дискусията от РЗС поискаха не промени "на парче", а изцяло отмяна на закона, който според тях не работи. Групата се обяви и за свикване на Консултативен съвет по национална сигурност с цел да се изготви цялостна стратегия за управление на културното наследство и едва тогава да се пристъпи към изготвянето на закон.
Лютви Местан от ДПС възрази както срещу отпадането на изискването за официален документ, така и срещу свиването на правомощията на института. Той призова след решението на Конституционния съд (КС), с което отпаднаха строгите изисквания за рeгистрация на антики национално богатство, парламентът да запише нови текстове и правила за тях. Депутатът предложи собствениците на тези експонати да подават декларация, че не са придобили вещта в нарушение на закона. Това би имало по-висока стойност от изискването за представяне на какъв да е документ и даден бог знае от кого, каза Местан. Той поиска и специфични изисквания за разпореждане, износ и продажба на тези антики, каквито според него не съществуват.
Веселин Методиев от Синята коалиция също се изказа против измененията. Той попита защо се налага прехвърляне на правомощия от инситута към министъра след като директорът на института е подчинен на министъра на културата. И според него Народното събрание трябва да направи законодателни изменения след решението на КС като например запише, че се изисква документ от държавна институция и така "да се сложи бариера срещу всички видове бракониери в тази област". От Синята коалиция обясниха факта, че не са гласували, с аргумента, че не са видели цялостна стратегия, която да подкрепят.
Станислав Станилов от "Атака" подкрепи проекта. Той изтъкна, че например, ако купиш експонат от "Сотбис" и го внесеш съвсем легално, на практика не получаваш официален документ, издаден от държавата. Институтът за паметниците на културата е структура за организирана престъпност, тя не може да бъде реформирана, подкрепи другите промени той и призова народните представители да отидат например в Арбанаси и да видят "огромните къщи на мутри, построени с разрешение на института". По негови данни част от архива на института е разпродаден на частни лица.
От левицата отново нарекоха поправките лобистки и направени в частен интерес. "Омбудсманът, който сезира КС се прояви като защитник на гражданите и мога да кажа имената на тези граждани", заяви Петър Курумбашев от БСП.
Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов отговори, че не е вярно, че няма правила за разпореждане с антиките национално богатство и изтъкна, че е абсолютно забранен износът и дори движението на тези видове антики. Той пое ангажимент, че законът ще остане рестриктивен. Важно е обаче да се направи първоначалната регистрация на ценностите, а след това прокуратурата е в правото си да предприеме действия, ако намери доказателства за незаконно предобити антики, посочи той. По думите му важно е да се направи тази регистрация колкото се може по-скоро, за да "свърши това безвремие, в което продължава незаконната търговия".