Поредна идея на финансовия министър Симеон Дянков, този път за депозирането на част от фискалния резерв в търговските банки, предизвика в понеделник широко обсъждане в публичното пространство и сред експертите. Предложението не е окончателно и зависи от това дали държавата ще успее да балансира бюджета си през тази година, обясни Дянков.

Най-сериозният аргумент на вицепремиера е по-високият доход, който България ще получи от депозирането на пари в банките. Официални данни каква е доходността, която БНБ постига от управлението на фискалния резерв, липсват, но според министъра в последните години тя варира между 0.2% и 0.5%. По думите на Дянков отказът да се депозират тези средства в търговските банки през последните години е коствал на държавата пропуснати печалби за милиарди.

Идеята на финансовия министър получи предимно критики от страна на финансовите и икономическите експерти, потърсени от "Дневник". Повечето от тях пожелаха да останат анонимни.

Сред най-сериозните недостатъци на предложението е, че прехвърлянето на част от фискалния резерв в депозити в търговските банки придава на тези пари риска, присъщ на банковата система. "Дори и да е стабилна, трябва да се направи анализ какъв е рискът от такова действие и какви ще са ползите", заяви финансов експерт. "В никакъв случай не трябва да се правят такива депозити, защото това изважда пари от валутните резерви, а във време на криза подобно действие се възприема отрицателно", коментира икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.

Според друг финансов експерт от частния сектор, също пожелал анонимност, дискусията не трябва да е дали средствата от фискалния резерв да се депозират в търговски банки, а как, кога, къде и в какво да се инвестира, така че да се получи повече доходност при същото ниво на риск. Той уточни, че става въпрос само за средствата над необходимото ниво за поддържане на валутния борд. По думите му те и в момента не са в БНБ, а са депозирани в чужди търговски банки, затова всичко е въпрос на "адекватна политика по управление на риска". Според него към днешна дата са подходящи вложенията в депозити и държавни ценни книжа.

Според други подобно действие ще е неофициално провеждане на монетарна политика от правителството с всички произтичащи от това рискове. Дори и да не нарушава закона за валутния борд, това не е в неговия дух. Бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов коментира, че много финансови министри са стигали до тази идея, но за щастие не са я реализирали.

"С държавни пари е по-добре да си консервативен. И в момента БНБ ги управлява, така че за степента на поетия риск се постига най-добрата възможна доходност. Депозирането им в търговски банки означава парите на данъкоплатците да се вложат в активи с друго ниво на риск."

Справка с нормативната уредба на въпроса показва, че сега безспорен приоритет при управлението на ликвидността на валутните резерви (част от тях е и фискалният) е във всеки един момент с тях да се гарантира свободната обмяна на лева срещу еврото по фиксирания курс. Затова и БНБ инвестира във финансови активи с много нисък кредитен риск и се ангажира с операции, чийто пазарен риск е най-много умерен.

Според закона за БНБ получаването на доход от управлението на валутните резерви е последно по приоритет.