"Надежда. Това е най-важният ни актив. Надежда за промяна на бизнес климата и за преборване с корупцията и с организираната престъпност." Това е реплика от вчерашната четвърта годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от медията "Капитал" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Думите бяха на Красен Кюркчиев, 44-годишен, управлява бизнес за над 100 млн. лева (като съдружник във "Фикосота синтез"). Преди да сподели това, той попита финансовия министър кой според него е най-важният ни актив. "Оптимизмът. Да излезем бързо от кризата, да показваме успехите, които постигаме, и да вярваме, че ще се справим", отговори му Симеон Дянков, 39-годишен, вицепремиер и управляващ бюджета на държавата.

Ако за срещата във вторник се направи регистър на най-често употребяваните думи и от министрите, и от предприемачите - "надежда" и "оптимизъм" ще са от най-споменаваните. В изказванията и коментарите с висок интензитет бяха и: реформи, растеж, финансова стабилност, инвестиции, производителност, стратегия, възможности, борба, бързина, зелена икономика, сигурност, прозрачност. Темата на срещата беше "Задвижване - България в търсене на нов модел за растеж", а събитието съвпадна със 100-ия ден на кабинета "Борисов".

Общото, в което се пресякоха желанията на бизнеса и министрите, бяха реформите. "Българската криза е съчетание между финансова криза, загубено доверие и несвършена работа на предишни правителства. Три трябва да са ключовите приоритети на България в сегашните условия - запазване на финансовата стабилност, борба с корупцията и осъществяване на дълго отлагани реформи в публичния сектор", каза председателя на КРИБ Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" - бел. ред.). "Имаме пари, няма правила", обобщи проблемите при инвестирането в соларна енергия Красимир Узунов,..... Предприемачите настояваха още за мерки срещу сивата икономика, за бързина в административните процедури и намаляване на бюрокрацията. Министрите им обещаха бързи реформи, а за други поискаха да получат идеи как да бъдат решени.

Основното послание на премиера към участниците беше: "Да не съкращавате повече, отколкото трябва."

Не липсваха и цифри, и анализи на макроикономическите показатели - премиерът и финансовият министър се похвалиха с новината за балансирания бюджет за октомври, вицепрезидентът на Световната банка предупреди да се внимава с лошите кредити, гуверньорът на БНБ Иван Искров обясни, че правителственото търсене не може да замести частното потребление, което е било сред източниците на растеж.

Симеон Дянков представи пред бизнеса задачите в средносрочен план, които трябва да направят бизнессредата по-добра и да подсилят държавната администрация (виж карето). По-думите му ако през тази година България успее да приключи с балансиран бюджет ще изпрати много ясен сигнал, че е държавата с най-добра фискална политика в целия ЕС и това ще е силен знак към  Международния валутен фонд, и към Европейската комисия, което ще помогне при влизавенето в механизма ERM2 и след това в Еврозоната.

"Подготвили сме такива закони, които няма да оставят прозорец за нелегалния бизнес", закани се премиерът в отговор на поредния въпрос за битката със сивия сектор.

Нуждата от бързи промени беше най-ярко обобщена от Иво Прокопиев с обяснението, че в криза "ако не правиш реформи - губиш всичко".

"Бюджет 2010 е единственият вариант България да мине през кризата и да запази устойчивото си развитие. Не го харесвам, но това е единственото решение. То трябва да се подкрепи, като с него се преследва и присъединяване към механизма ERM и Еврозоната", коментира председателят на КРИБ. Според него фискалният резерв, който към момента възлиза на около 8 млрд. лв., е един от ресурсите на България, които могат да се използват за насърчаване на инвестиционната активност. "Трябва да се обсъди как тези спестявания на правителството да работят за българската икономика, а не да стоят стерилизирани на депозити в чужди банкови системи. Износът също ще бъде един от основните двигатели, които ще ни изведат от кризата", каза още той.  Прокопиев отбеляза, че не трябва да се надценява ролята на еврофондовете, а е много по-важно вкарването на частно финансиране в публичните проекти.

Симеон Дянков заяви, че в средносрочен план може да се очаква допълнително понижаване на данъчната тежест с по-нисък ДДС. Той обаче отхвърли поредния призив за данъчни облекчения. Дянков заяви, че в България са едни от най-ниските ставки и заяви, че политиката не предвижда нулева ставка за реинвестираните през следващата година печалби. Подобни текстове има в тазгодишния закон за корпоративното доходно облагане, но реално няма да влязат в сила, защото липсва становище на Европейската комисия, че не представляват държавна помощ (тъй като касаят само най-голевмите инвеститори и няколко конкретни отрасъла).

"През следващите години от мандата ни може да се очаква допълнително подобряване на средата за бизнес чрез въвеждането на ускорена амортизация за активи като компютри и сгради", ангажира се още Симеон Дянков.

Другото, в което бизнеса и правителството се обединиха е, че има нужда от сериозна промяна в заплащането на държавните служители, защото заплатите им сега са най-ясната покана за корупция.

Нови бизнеси ще изведат света от кризата, а Азия и Южна Африка ще станат още по-важни икономически центрове. Само от бизнеса и управляващите и комбинацията от усилията им зависи каква позиция ще заеме България в тази обстановка и дали тя ще се окаже по-добра или по-лоша, отпреди кризата.

Кристалина Георгиева описа следкризисната ситуация с термина "нова нормалност", който означава по-бавен растеж от този преди кризата, по-висока безработица, предпазливост от страна на банките и лихви, които макар да се понижат от пиковите си стойности, ще бъдат над тези преди кризата да възникне. "Всяка криза отваря вратите за нови идеи и те могат да дадат тласък", каза Кристалина Георгиева. Тя визира възможностите пред бизнеса да се възползва от борбата с климатичните промени и да потърси сътрудничество с Южна Азия и Южна Африка, които се очертават нови центрове на световната икономика. Връзките с тях няма да са достатъчни за да компенсират спада на икономиките в Европа но възможности ще има. В същото време всички ще очакват държавата да стане "компенсатор", но не трябва да се допусне тя да стане "узурпатор" на икономически дейности", препоръча Георгиева.

Мнението на Кристалина Георгиева за новите отрасли, които може да се окажат двигател за излизане от кризата бе споделено и от Антъни Хасиотис, Главен изпълнителен директор на Пощенска банка. По думите му в новите условия, ръстът на кредитирането ще зависи от възможността на банките да се финансират на местно ниво и най-вероятно те ще се фокусират на сектори като информационни технологии, комуникации, възобновяеми енергийни източници, земеделие и други експортноориентирани дейности.

По-нататък в изложението си Кристалина Георгиева посочи като притеснителен и проблема с лошите кредити в глобален мащаб. "Те започват опасно да растат. Като се има предвид, че в България около 50% от кредитите са под 1 година има опасност да продължат да растат и в следващата година".

От презентацията стана ясно, че най-тревожно е положението в Украйна, където лошите кредити гонят 30% а надхвърли ли се това равнище има опасност от валутна криза. За България Кристалина Георгиева коментира, че показателят по последно наблюдение е далеч от тези опасни стойности и се намира на ниво от е 5.63% (виж графиката).

Затова вниманието си към тези лоши кредити насочва и Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка. Кристалина Георгиева изрази надежда, че програмата на корпорацията в тази област може да достигне 7-8 млрд. долара и те ще се използват за решаване на този проблеа с лошите кредити.