Строги изисквания за износа на монети, сечени преди ХІХ век, печати и други подобни предмети приеха вчера депутатите, които одобриха окончателно промените в Закона за културното наследство. Досега законът не поставяше специфични условия за износа на монети, определени като археологическа ценност. Тези антики вече ще могат да излизат извън страната само след разрешение на министъра на културата и ако са идентифицирани и регистрирани. Това е значително препятствие пред масовите иманяри, те вече търсят и търгуват основно с монети, обясниха пред "Дневник" експерти.

Очаквано най-сериозен спор в пленарната зала се породи отново около необходимите документи, с които ще се декларират ценностите - национално богатство. Депутати предлагаха различни варианти за запълване на дупката, появила се след решението на Конституционния съд, което отмени изискването за предоставяне на официален документ (издаден от официална държавна институция), доказващ правото на собственост. Съдът разреши също колекционерите да се позовават на т.нар. придобивна давност за претендиране на собствеността си (да са владели антиката 5 години).

Нито една от лансираните от политиците идеи не поставя пречки пред амнистията на колекциите и на практика дублира вече съществуващи разпоредби, коментираха експерти. По думите им каквито и документи да се запише в закона, че ще се изискват, колекционерите винаги ще могат да използват "вратичката" за давността.

Според представители на ГЕРБ единственият изход е да не се удължава повече срокът за първоначалното деклариране на антиките. Вчера той беше удължен с 6 месеца. Така, който каквото изкара в следващите 6 месеца, на практика действително ще бъде амнистирано, но след изтичане на срока необявените предмети ще стават собственост на държавата, обещават управляващите.