Докато глобалното затопляне и очакванията за повишаване на нивото на Световния океан заплашват да отнемат от територията на десетки островни държави, небрежността на човека към природата доведе до един уникален парадокс. Това е създаването на съвсем нов остров - The Great Pacific Garbage Patch (Голямата тихоокеанска камара), който, видно от името му, се намира в Тихия океан и е съставен от боклуци, довлечени от водните течения. Учените са установили, че в състава на тoзи остров от боклуци 80% са пластмасовите бутилки, а останалото са торбички и други трудно разградими пластмаси. Този нов остров ще продължава да расте, докато хората продължават да използват и изхвърлят безразборно пластмасовите опаковки.

По света вече се използват нови видове пластмаси, които дават надежда, че проблемът с вечно присъстващите в пейзажа найлонови торбички би могъл да бъде решен. Това са биоразградимите пластмаси, които се правят от органични материали като царевично нишесте или растително масло и това дава възможност да се разграждат бързо в природата.

В Европа годишно се използват 50 млн. т пластмаса и потреблението й продължава да расте. В глобален мащаб количеството достига 250 млн. т. И понеже  пластмасата се прави главно от суров петрол, газ и въглища, през последните години цената й непрекъснато нараства заедно с увеличаващата се стойност на тези суровини. Което дава шанс на новите технологии да добият по-голяма популярност и да станат все по-масово използвани.

Производителите на биоразградимите пластмаси изтъкват едно голямо предимство на продуктите си – че не се нуждаят от скъпите петролни суровини, които се влагат в производството на традиционната пластмаса. В момента техният дял заема 5-10% от общото производство на пластмаси. В Европа употребата им е най-голяма в Англия, Италия, Холандия и Германия, следвани от Белгия, Франция, Австрия, Швейцария и скандинавските държави. Използването им обаче би било особено полезно в страни, които изпитват недостиг на хумус, тъй като получаването на компост от тях може да се прилага за наторяване на почвите.

Биоразградимите технологии се въвеждат предимно при правенето на торбички за отпадъци, а също и в опаковането на хранителни продукти за бърза консумация, чийто срок на годност по подразбиране е кратък.

Има обаче някои заблуди, свързани с биоразградимите пластмаси, които все още не ги правят равностойни заместители на традиционните. Първата от тях е, че те могат напълно да заместят обикновените. Това не е така. Технологиите, по които се произвеждат биоразградимите, все още се развиват и продължават да се усъвършенстват. Затова не е редно да се правят директни сравнения между тях и традиционните. Нито пък те могат да се прилагат във всички случаи, в които се използват традиционните пластмаси. Заради ограниченото им използване и цената на биоразградимите пластмасови материали все още не е равностойна на цената на традиционните, но масовото им навлизане в бита и производствата ще доведе до намаляване и на стойността им.

Освен това не бива да се смята, че поставен на сметището, отпадъкът от биоразградима пластмаса се нуждае просто от малко време, за да изчезне. Това не е така. Във всички случаи те се нуждаят от предварителна преработка, обикновено термична и/или химична, за да могат да се разградят до органични съставки. Още повече че според специалистите съвременните сметища са проектирани така, че в тях нищо не може да се разгради бързо. Включително хартията и хранителните отпадъци.

Дори и биорозградимите пластмаси обаче не бива просто да бъдат изхвърляни в природата с извинението, че те ще се саморазградят. Тяхното събиране и обработка подлежат на контрол и определени правила, както и на всички останали отпадъци от опаковки. 

Съществуват и фоторазградими пластмаси, които нямат органични добавки, поради което могат да се рециклират. Те се правят от пластмаса, която става крехка и се разпада под действието на слънчевата светлина.

И докато в България все още потребителите са в очакване новият вид пластмаса да навлезе все по-масово, не бива да се забравят няколко прости правила за намаляване на употребата на тези продукти, когато е възможно: да се използват пазарски чанти за многократна употреба, и най вече винаги да се изхвърлят отпадъците от опаковки в съответния контейнер (в случая с пластмасовите опаковки - жълт), за да бъдат рециклирани и по този начин да намалят нанасяните вреди на природата.