Спазвайки традицията на последните три правителства от 1998 г. досега, кабинетът "Борисов" също е подготвил стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност, чието съкратено има ще е БорКор. Рамките на проектодокумента бяха представени вчера на дискусия в парламента от ръководството на МВР. Той е разработен от вътрешното ведомство, министерствата на правосъдието и на финансите, ДАНС, Агенция "Митници", комисията "Кушлев", прокурори и германски експерти.

"При прегледа на предишните правителства се натъкнахме на действия и стратегии без никакви последствия", заяви вътрешният министър Цветанов Цветанов. Новата стратегия трябва да бъде внесена за разглеждане в Министерския съвет на 15 ноември и ще действа през целия мандат на ГЕРБ. Според Цветанов с нея се създава един национален модел за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, обединяващ усилията на всички държавни институции и гражданското общество. Той обясни, че досега всяко ведомство предприемало действия самостоятелно и това предопределяло ниската ефективност.

Цветанов обяви голямата цел на стратегията: "Възстановяване доверието на гражданите към правовия ред и държавността, както и на Европейските партньори и чуждестранните инвеститори към България." А трите основни пътя за постигането й са:

- недопускане на корупционни практики и прояви по високите етажи на държавната власт и местното самоуправление и прекъсване на възможностите за връзка между организираната престъпност, политическите партии и органите на властта

-  по-осезаеми резултати срещу масовите корупционни практики, които ощетяват гражданите, пречат на бизнеса и ерозират държавността

- максимално ограничаване на организираната престъпна дейност, ефективно наказателно преследване и отнемане на облагите от нея.

На конференция за правовата държава и корупцията, организирана също вчера от германската фондация  "Фридрих Еберт", министърът на правосъдието Маргарита Попова внесе повече яснота за мерките, които ще последват от изпълнението на стратегията. Тя съобщи, че първите промени ще са в законите за администрацията, за конфискация на престъпното имущество и за конфликта на интереси, "за да се изгради среда, спсобна да се съпротивлява на корупцията". Специални текстове за борба с подкупността ще бъдат заложени и в Административнопроцесуалния кодекс.

"Всеки закон трябва да съдържа антикорупционни мерки, за да се затворят вратичките за злоупотреби", посочи Попова. По думите й до средата на декември работна група в министерството ще е готова с пълен преглед на законодателството. "Това ще е анализ на пробойните и след него ще се отприщи законодателната работа", обясни министърът, като сравни сегашното качество на законите със "слалом, по който майсторите на корупцията минават бързо и успешно". Според Попова през годините нормативните актове са писани така, че никога да не се стигне до подкупните по високите етажи на властта. "Решавани са отделни проблеми, но така, че да се спре до ниво общински съветници или началници на дирекции в министерствата", коментира тя.

От опита на един германски прокурор

Висшият прокурор от Германия Хорст Хунд даде серия от препоръки за борбата с корупцията. "Случайните проверки работят изключително добре и не са трудоемки", каза той. Хунд обясни, че практиката му е да избира преписки в отделно ведомство на напълно произволен принцип и да следи за грешки и особености: "Вземам например всяка, чийто номер завършва на 11, следващия път използвам друг критерий." Той посочи като риск вземането на еднолични решения в администрацията. В Германия действа принципът на "многото очи" и известията за данъчни задължения например винаги се подписват от двама служители. Ръководителите на ведомства трябва да бъдат непредсказуеми, така че подчинените им да се страхуват, че корупционните им действия няма да останат скрити, каза още Хунд. Той посочи като много затрудняващо разкриването на корупцията вземането на решения от колективни органи с тайно гласуване. "При разследвания на такива случаи, най-вече в местната власт, всички след това заявяват, че са гласували против корупционното решение, а това очевидно не е вярно", разказа от опита си германският прокурор.

Хорст Хунд съобщи, че в Германия се разкриват над 90% от разследваните съмнения за корупция. По думите му това не е повод за гордост, тъй като на базата на общата статистика за престъпността поне още толкова случаи остават скрити.