Научните степени и звания вече ще се присъждат от университетите и Българската академия на науката (БАН). Висшата атестационна комисия (ВАК), която правеше това досега, ще бъде закрита. Основно изискване за заемане на академична длъжност ще е наличие на докторска степен, а професорите ще "важат" в университета, който ги е произвел.

Това са основните моменти в новия Закон за развитие на академичния състав, съобщи образователният министър Сергей Игнатов. Той ще замени досегашния Закон за научните степени и звания, който в последните 20 години издържа много критики и над 40 опита да бъде променен. В новите правила са използвани европейски и американски модели.

Всички процедури за защита на докторат, доцентура и професура се връщат към университетите и БАН. Жури от петима души, от които поне трима външни за научното звено, ще присъждат степените и званията. На мястото на ВАК ще има малка апелативна комисия, която ще е на подчинение на образователното министерство и заедно с него ще следи за нарушения. Освен това тя ще публикува изискванията за дисертациите, обясни Игнатов. Наскоро той нарече ВАК "структура от сталински тип". Сегашната комисия е на подчинение на правителството, което беше много критикувано от учените. Със закриването на ВАК ще бъдат спестени около 400 хил. лв. годишно, казаха от министерството.

В закона е заложено още да отпаднат трите сегашни степени за асистентите - асистент, старши и главен. Научните длъжности вече ще бъдат асистент, доцент и професор, а степените - доктор и хабилитиран доктор. Ако един професор поиска да работи в университет, който не го е произвел, двата ВУЗ-а трябва взаимно да си признаят научните защити или кандидатът ще трябва наново да защитава дисертация, обясниха от министерството.

"Искаме да кажем "довиждане" на професора от оперетен тип, който влиза и чете от лекции по няколко часа, без да ги развива. Професорът трябва да има поне двама успешни докторанти и ангажимент към развитието на институцията", заяви Игнатов. Според него новият закон е първата крачка към преминаване на системата от централизирано управление към управление чрез конкурентоспособност. Целта на новия закон е да създаде по-прозрачна и освободена от всякакви бюрократични трудности процедура за израстване на академичния състав, така че младите хора още в началото на кариерата си да постигнат реализация, обясни министърът. Според него учени ще могат да стават професори още на 40 години.

Законопроектът трябва да  влезе за обсъждане в Министерския съвет в средата на декември. Игнатов уточни, че от Съвета на ректорите има положително становище. "Не съм склонен да мисля, че правилната политика е това, което се вършеше 20 години - властта да прави опити да получи съгласието на всички в системата", посочи Игнатов. От ВАК вчера отказаха коментар.