Песимизмът в обществото намалява, расте безработицата
| Икономисти очакват 0.5% ръст още през 2010 г. |
Песимистичните настроения сред обществото отслабват, а вместо тях се засилват неутралните очаквания и дори оптимизмът. Това показва периодичното проучване на институт "Отворено общество", което бе представено в рамките на икономическия преглед "Макроуоч", който институтът организира. Изследването е периодично и следи нагласите и очакванията на обществото, като сега е озаглавено "Една година след кризата". За целите му през октомври са анкетирани 1200 души в национален мащаб. От тях 43.1% са заявили, че очакват финансовото състояние на домакинствата им да се влоши, при 58.1% песимисти през март. За "Дневник" от "Отворено общество" поясниха, че сами са си правили изследването, а не е било възлагано на социологическа агенция.
Данните сочат, че оптимистите, които допускат подобряване на финансовото си състояние, сега са 16.4%, а половин година по-рано делът им е бил 11.7%. Неутрални са очакванията на 40.4% от анкетираните при 30.1% през пролетта.
За разлика от официалната статистика обаче "Отворено общество" отчита много сериозен ръст на безработицата. Миналия месец 14.1% от анкетираните са отговорили, че са без работа, а година по-рано техният дял е бил 8.3%.
В същото време по информация от бюрата по труда към октомври са регистрирани около 304 хил. души и това прави средно ниво на безработица 8.23%. Разминаването в данните се дължи на това, че не всички съкратени се регистрират в бюрата по труда, а Агенцията по заетостта измерва равнището на безработица по техния брой. "Това дали някой, който е бил съкратен, ще се регистрира като безработен е негов личен избор. Не можем насила да накараме хората да го правят, за да влязат в системата", коментира пред "Дневник" министърът на труда Тотю Младенов.
Най-сериозно засегнати от кризата са активните хора на средна възраст (30-60 години), показва изследването на "Отворено общество", а най-малко тя е усетена от пенсионерите. Според експертите причината е, че те са запазили доходите си непроменени в последната година, а междувременно инфлацията постоянно се понижава. Стабилен остава делът на хората, които смятат, че кризата не ги е засегнала - 38%, като преди 6 месеца те са били 37%.
Авторите на проучването подчертават, че зад подобрените настроения не стоят конкретни икономически и финансови причини, а чисто политически фактори като смяната на правителството и парламентарното мнозинство. Разбивка по партийна принадлежност показва и че най-големите оптимисти са от електората на ГЕРБ и партиите, които подкрепят правителството. Обратно е настроението сред симпатизантите на ДПС и БСП, които прогнозират влошаване на икономическата ситуация.
"България е в уникална позиция и за първи път може да мине през кризата без чужда помощ", коментира Георги Ганев. По думите му това може да стане без особени последици за фискалната устойчивост. Икономистът коментира, че като малка и отворена икономика за страната ни най-правилно е да поддържа излишъци в години на икономически растеж. Те обаче те не трябва да се харчат при рецесия, защото фискалните стимули са несравнимо по-малки от общите капиталови потоци и не могат да компенсират тяхното свиване. Георги Ганев смята и че стабилните публични финанси не могат да помогнат срещу икономическия спад, защото той е предизвикан от по-силни външни фактори, но стабилната фискална система е от изключителна важност за бързото възстановяване след кризата.
Според Георги Прохаски от Центъра за икономическо развитие през следващата година българската икономика ще нарасне с 0.5%, а през 2011 г. с 4%. Последните прогнози на Министерството на финансите са за свиване на икономиката с 2% през следващата година, а на МВФ за спад от 2.5%.
В "Макроуоч" участват Георги Стойчев и Георги Ангелов от "Отворено общество", Георги Ганев (Център за либерални стратегии), Лъчезар Богданов ("Индъстри уоч"), Димитър Чобанов (Институт за нов икономически напредък) и Георги Прохаски (Център за икономическо развитие).