Над 234 хил. души са безработните в трудоспособна възраст, които продължават да си търсят работа. Други 185 хил. вече са се отказали, тъй като не вярват, че някой ще ги наеме. Това показват резултатите от наблюдението на работната сила на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на годината. В сравнение с юли - септември 2008 г. броят на т.нар. обезкуражени се е увеличил с 41 хил. души, а общото равнище на безработицата е нараснало с 1.5% до 6.7 на сто.

55% от активните безработни са мъже, а 45 на сто - жени. Около 60 на сто от тях са съкратени през последните 12 месеца. Запазва се и разликата в нивата на безработицата в селата и градовете, като първата е почти двойно по-голяма от втората.

Данните показват, че младежите до 24-годишна възраст са най-потърпевшите от кризата. В тази група безработицата се е увеличила с 5% спрямо третото тримесечие на 2008 г. и е стигнала 16.5 на сто. Според отделни представители на бизнеса, както и на HR агенции в кризата работодателите се опитват да запазят най-вече по-опитните си служители. Според експерти влияние оказва и нагласата на младежите за честа смяна на работното място, което се тълкува от шефовете им като липса на лоялност.

Националната ститистика отчита още продължаващ темп на намаление на заетостта в страната. През лятото на 2009 г. заетите са 3.2 млн. души - с близо 130 хил. по-малко спрямо същия период на 2008 г. Разбивката по полове показва 67.4% коефициент на заетост при мъжете и 58.9 на сто при жените.

Най-бързо намаляват заетите в индустрията, отчита още статистиката. Водещ по броя на заетите в него остава секторът на услугите, а най-малко са хората, които се трудят в селското и горското стопанство.

Ръстът на пенсиите с 20% в година с нулева инфлация превърна пенсионерите в най-слабо засегнати от кризата.

Икономиката може и да отбележи растеж през 2010 г., но ще е под 1%. По-реалистично е някакво движение около нулата.

Банките все още избягват да поемат рискове. Липсват и качествени проекти за финансиране. Това ще направи възстановяването продължително, а в средносрочен план растежът ще е с по-бавни темпове, отколкото преди кризата. Производството трябва да се разнообрази с нови сектори, а пазарът на труда да е по-гъвкав.

Очакваме растеж заради възстановяването на западноевропейските пазари и подема, който това ще предизвика в българските износители.

Кредитирането също ще се съживи, очакваме дори чуждестранните централи да увеличат ресурса си за българските подразделения, което ще свали и лихвените равнища. Преките чуждестранни инвестиции ще се свият спрямо 2009 г., но  може да ги компенсира по-активно усвояване на еврофондовете.

Министерството на финансите залага умишлено ниски прогнози за икономическия растеж. Когато той се окаже по-висок - а с него и събираемостта, това ще се отчете като успех от управляващите.