Депутати и активисти от "Атака" възнамеряват да връчат днес по обед протестна декларация на известния австрийски историк и познавач на България Улф Брунбауер, който си навлече преди две години ожесточени критики заради изследване на колективната памет за Батак. Брунбауер, който в момента е професор по история на Югоизточна Европа в университета в германския град Регенсбург, е в София, за да участва в провеждащия се в събота и неделя колоквиум "Тоталитаризмите на XX век в сравнителна перспектива", организиран от Дома за науките за човека и обществото и Института за изследване на близкото минало.

В съобщение от пресцентъра на партия "Атака", разпратено до медиите в петък, се казва, че декларацията има за цел "да изрази острото негодувание на партията" от посещението на учения в България. "Сигурно мислите, че обстановката тук около позорното ви твърдение относно една историческа светиня, каквато е за нашия народ Батак, се е успокоила, за да си позволявате да идвате в страната ни. (...) Бъдете сигурен, че името ви ще се помни дълги години, и то не с добро. Българите никога няма да забравят жалкия ви опит за профанизация на един от най-болезнените моменти в борбата за свобода на нашата унищожавана системно пет века нация от варварската Османска империя", пише в обръщението, което помества и обширен цитат от разказа на британския пратеник Уолтър Беринг, член на международната анкетна комисия, проучваща събитията в Батак през 1876 г.

Декларацията от "Атака" завършва с думите: "След като прочетете това, се надяваме, че ще си приберете тридесетте сребърника, заради които се погаврихте с историческата ни памет и повече няма да идвате в България. Единственото, което можете да направите, е да се извините официално, в противен случай сте нежелан!".

Вчера становище по повод посещението на Брунбауер взе и председателят на ВМРО Красимир Каракачанов. "Има един начин Улф Брунбауер да се извини и той е, когато напише обективните факти и по този начин опровергае предишните си твърдения", заяви Каракачанов пред агенция "Фокус". "Протестът срещу неговата поява в България е съвсем нормално и адекватно действие. Ние не искаме да го заклеймим да не идва тук, а искаме да го подсетим с подобна проява, че преди да приказваш по исторически въпроси и то такива болезнени за българския народ, каквито са турското робство, Баташкото клане, трябва да проучиш материалите, да прочетеш историята и тогава да си правиш някакви свободни съчинения", обясни той.

Според неофициална информация Брунбауер не се е отказал от визитата си и ще присъства на конференцията. След като проектът "Батак като паметно българско място" на Свободния университет в Берлин предизвика оживени дискусии през 2007 г., той и неговата сътрудничка Мартина Балева получиха множество заплахи за саморазправа и се въздържаха да идват в България.

Проектът на двамата учени не се занимаваше с развенчаване на мита за Баташкото клане, както го представяха националистически групи, а се фокусираше върху изображенията, формирали колективния спомен за случилото се в Батак през 1876 г. Конкретно изследователите обръщаха внимание на известната картина от полския художник Антони Пьотровски "Баташкото клане". След като спорът набра сила, планираните изложба и конференция в София през пролетта на 2007 г. бяха отменени, а научни институции като БАН се разграничиха от изследването. Заниманията на Брунбауер и Балева бяха разкритикувани и от президента Георги Първанов.