Архитектурни ценности си отиват "социализирани"
"Социализация" на сграда - паметник на културата. Ако чуете този израз, застанете нащрек. Нищо чудно всъщност да става въпрос за строеж на хотел, сграда с офиси или жилищна кооперация в центъра на София. Виждали сме вече как между старите и с ценна архитектура къщи изниква билдинг от стъкло, алуминий и бетон. После се оказва, че в него е "вграден" паметник на културата, който обаче трудно се различава, особено ако не знаете какво е имало на същото място. В столицата има 1600 сгради с различна степен на защита, т.е. на застрашеност.
Опасността идва оттам, че е напълно възможно погубването на паметника чрез "социализация" да бъде съвсем законно. Възможно е и новата стъклобетонна сграда, вписала нещо от старата, да е със статут на паметник на културата. Или старата постройка да остане без защита, след като е изгубила ценността си при реконструкция, въпреки че са били изпълнени всички препоръки. София дава подобни примери. И докато компетентните институции недоволстват от "обезличаването на града", продължават да си прехвърлят отговорността и да се обвиняват в "липса на воля".
| 1600 са защитените сгради в столицата |
Според зам.-министъра на културата Тодор Чобанов, главния архитект на София Петър Диков, арх. Валентина Върбанова от столичното дружество "Стара София" и Владимир Калинов от строителния контрол в София най-виновен за всичко е Институтът за паметниците на културата (бившият НИПК). В Министерството на културата сочат института като "фрапиращ пример за конфликт на интереси". Затова и новото ръководство прехвърли със закон от института към себе си административните правомощия по допускането на строежи. Със същия закон, който влезе в сила на 20 ноември, беше уволнен и директорът на института Георги Угринов. В министерството смятат, че това е достатъчно, за да се пресече практиката за обезобразяване на архитектурни паметници.
Главният архитект на София Петър Диков казва, че той нищо не може да направи, ако институтът е допуснал строеж, който може да увреди паметник на културата. Органите, които трябва да следят дали се спазват предписанията на института за паметниците на културата или своеволно се разрушават стари сгради, като строителния контрол обясняват, че правомощията всъщност не са техни. Ако някой не си върши работата, то това е НИПК, те имат правомощия да съгласуват, но и впоследствие да контролират, а ако установят нарушения - да подадат съответните сигнали, коментира пред "Дневник" Владимир Калинов от строителния контрол в София. По думите му вместо това от института само пишели писма до останалите контролни органи и си "измивали ръцете".
"Къде са кметът, главният архитект, строителният контрол - ние разрешаваме едно, а когато то не се изпълнява, когато крайният строеж е съвсем различен, никой не предприема действия, дори и след като сигнализираме. Но всичко се приписва на института", пита на свой ред бившият директор Георги Угринов. За всяко разрешение за "социализация" той има обяснение от типа "понякога се налагат компромиси", за да се намери инвеститор и да не се срути от само себе си някоя ценна сграда. За други случаи - "понякога старите конструкции не отговарят на съвременните изисквания, не са устойчиви, затова се събарят и после се възстановява само ценното". Вероятно обяснение е имал и онзи, който е разрешил на мястото на старата община, после градска библиотека да изникне "Грандхотел София".
Как къща в стил сецесион се спаси от надстройка
За фрапиращ пример на готвещ се "компромис" при "социализация" на сграда - паметник на културата, се разбра неотдавна, главно от специализирани сайтове за архитекти. За рушащата се от години сградата на ул. "Шипка" 38, строена в стил сецесион от едни от най-известните архитекти на стара София за негов дом - Георги Фингов, има съгласуван план за реконструкция. Според одобрения с подписа на шефа на Института за паметниците на културата Георги Угринов през май план къщата ще се надстроява с три етажа, а до нея ще се издигне нова пететажна сграда. "Не е възможно да се изпълни този план, без да се махне покривът, а той е сред най-ценните", коментира арх. Валентина Върбанова от общинското дружество "Стара София". Не е ясно и какво ще стане с интериора в стил сецесион, който също е рядък за България.
"Проект не сме съгласували, а само предварителен план. Нашето категорично изискване е съхраняване и реставрация. Но до него би могло да има някакво ново строителство", коментира Угринов. Според негови опоненти обаче съгласуваният план на практика ще обезличи паметника и той ще остане поредната апликация върху стъклото и бетона. Проект по плана така и няма и вероятно новото строителство няма да се състои след изземването на правомощия от института. Главният архитект на София Петър Диков също е пратил писмо до министъра на културата Вежди Рашидов, в което оспорва съгласуването на плана от института за паметниците на културата.
Въздишка на облекчение
Архитекти с облекчение разказват за спрения през 2003 г. проект за една от най-красивите къщи в София - на Димитър Яблански на бул. "Цар Освободител" 18 (бившото китайско посолство). Заради сериозния обществен отпор се спира изпълнението на иначе съгласувания от института за паметниците на културата проект. Ако той беше реализиран, паметникът щеше да е обхванат от всички посоки с многоетажно застрояване. Сега сградата се реставрира и ще бъде запазена.
Не такава е съдбата на сградата - паметник на културата, вградена в грандхотел "София" на ул. "Гурко". Паметникът - първата община на София и впоследствие библиотека, е изцяло бутнат и построен наново. Макар изградена с изцяло съвременни материали, постройката се води паметник на културата с национално значение. Инвеститорите са спазили всички предписания на института за паметниците на културата. Доскорошният директор на института Георги Угринов също смята, че не е направено необходимото за предпазване на старата сграда, но посочва, че отговорността е на предшествениците му.