Русия се отказа от държавни гаранции за АЕЦ "Белене"
Русия е готова да финансира строителството на АЕЦ "Белене" без държавни гаранции като отпусне заеми с корпоративни гаранции. Това заяви руският енергиен министър Сергей Шматко след завършване на българо-руската икономическа комисия. Тя завърши с подписването на протокол и меморандум за разбирателство в областта на метрологията. На нея бяха обсъдени АЕЦ "Белене", петролопроводът Бургас-Александруполис, газопроводът "Южен поток" и въпросът за оръжейните лицензи.
"Става дума за нов подход, а не за ново предложение за финансиране без държавни гаранции и възможност за проектно финансиране от бизнес средите", каза Шматко.
Ден преди заседанието на комисията шефът на Росатом Сергей Кириенко обяви пред руските медии, че премиерът Владимир Путин е одобрил ново предложение за отпускане на средства от Русия по проекта. До момента руската страна предлагаше държавно гарантиран заем от 3.9 млрд. евро, който бе поискан от правителството на Станишев. По думите на руския министър, в условията на кризата отпускането на такъв кредит е сложно. "Ние смятаме, че е възможно да поемем бремето на финансирането включително и срещу акционерно участие", обясни Шматко.
След като през юли германската компания RWE се отказа като стратегически инвеститор, правителството обяви, че ще търси нови инвеститори. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков разясни, че в момента България работи за привличането им при "приемливи за нея условия". Той допусна, че руската страна може да участва като акционер, но при правилно структуриране, проектът ще реализира на няколко етапа. За Русия обаче е важно работата да продължи през следващите две години.
Петролопроводът Бургас-Александруполис ще се реализира при положителна екоценка. "Трансболкан пайплайн" подготвя внасянето на документи в екоминистерството. Според източници на "Дневник" "България приема, че ще съдейства за реализацията му, но при спазване на всички норми за околната среда", което е записано в протокола от заседанието.
Шматко заяви, че разбира позицията на българската страна, че най-важно е екологичната оценка на проекта. "Той няма да бъде замразен, а процедурите ще бъдат извършени според европейското законодателство", каза той.
Генералният директор на "Трансболкан пайплайн" Александър Тараканов разясни, че акционерите в компанията могат поемат неплатените вноски на българската страна, но в устава е записано, че те трябва да бъдат върнати при пазарна лихва". Руската страна е предложила в протокола да бъде записано, че при липсата на средства за вноските, може да стигне до фалит на компанията, което е било отхвърлено от българската страна. Става дума за две вноски за 4.7 млн. евро., които трябва да направи "Техноекспортстрой". По време на разговорите не е обсъждана промяна на междуправителственото споразумение, което не дава възможност на България да се оттегли от проекта.
От почти година "Газпром" настоява проектът да получи подкрепата на Европейския съюз, каквато има конкурента му "Набуко". След подписването на меморандума между италианската компания "Ени" и "Газпром" за включването на ЕDF като трети партньор, руската страна обяви, че проектът се е превърнал в европейски.
"Страната принципно подкрепя увеличаването на капацитета и започва консултации с европейските партньори за обявяването му за общоевропейски проект", каза Трайков. В подписания протокол е записано още, че България "принципно подкрепя увеличаването на капацитета на "Южен поток" до 63 млрд. куб. м. годишно. Българската страна е получила допълнителни разяснения затова и започнат преговори между Български енергиен холдинг и "Газпром" за подписване на акционерно споразумение и подготовка на предпроектното проучване.
В протокола е записано, че през 2011г ще двете страни ще търсят алтернатива за изтичащите или намаляващи количества по договорите за доставки, съобщи Трайков. След три месеца ще започват разговори за новите договори. Две месеца преди парламентарните избори "Булгаргаз" даде предложения за тях на "Газпром", но до момента няма отговор на него. Тогава България поиска договори само с "Газекспорт", банкови гаранции за доставките и възможност цените да се променят на три вместо на шест месеца.
"Дългосрочните договори са залог за стабилност на доставките, но е възможна и други форма на сътрудничество, коментира Сергей Шматко. Той посочи, че не могат да бъдат наречени посредници, компании, които инвестират в разпределението на природния газ.
Преговорите за оръжейните лицензи започват отначало, след като руската страна поиска да се заплащат съществуващите лицензи и се отказа от подписаното през миналата година споразумение за тях.
Зам.-министърът на отбраната Валентин Радев обясни пред "Дневник" ще започва подготовката на едно или две споразумения. Подписаното през миналата година споразумение предвиждаше страните да се откажат от взаимните претенции за минали периоди и отношенията да се договорят между компаниите.Сега руската страна иска да се заплатят лицензите. Ние искаме да се изпълнява споразумение и да се откажем от взаимните претенции, коментира министър Трайчо Трайков.
Проблемът с оръжейните лицензи се обсъжда в продължение на няколко години като руската страна твърди, че трябва да й бъде заплатено за използване на технологиите.