След неправителствените организации, и политическите партии в парламента започнаха една по една да се обявяват против проекта за промени на Закона за електронните съобщения, който дава право на МВР за пряк и непрекъснат достъп до телефонните разпечатки и интернет-комуникациите.

След като в понеделник ДСБ заявиха, че няма да подкрепят тоталното следене на съобщенията чрез интерфейс-връзка,  във вторник СДС и БСП също се обявиха против проекта.

Самото гражданско общество налага това вето, заяви лидерът на СДС Мартин Димитров след заседанието на централното ръководство на партията. СДС ще гласува против, ако не бъдат променени разпоредбите, предвиждащи достъпа до телефонните разпечатки и интернет съобщенията.

Левицата също ще гласува против внесения законопроект, а ДПС все още не са обсъждали становището си. "РЗС няма да подкрепи проекта", каза пред "Дневник" довчерашният зам.-председател на парламента от партията на Яне Янев Атанас Семов.

Така зад тоталното следене на трафичните електронни данни остават ГЕРБ и "Атака".

БСП не е съгласна с промените, макар в кабинета "Станишев" да имаше няколко несполучливи опита за прокарване на аналогично право на МВР да проследява електронните съобщения. Предложените от нас мерки бяха  многократно по-леки и тогава парламентът ги отхвърли, каза секретарят на БСП Антон Кутев на пресконференция във вторник. С промените на сегашното правителство наистина се позволява безконтролно следене в интернет и за нас не е приемливо, че няма гаранции за спазване на правата на гражданите, добави той.

СДС има възражения не само срещу т.нар. пасивен достъп до трафичните данни чрез интерфейс. Не е задоволително уреден и въпросът за съхраняването на информацията, придобита чрез интерфейса, а и липсва анализ на ползите от такова решение, коментира Мартин Димитров. Още повече че в нито една друга страна от Европейския съюз няма такова следене на личната кореспонденция. Освен това безсрочното съхраняване на данните от интернет доставчиците ще оскъпи услугите за гражданите, предупреди Мартин Димитров.

И СДС, и БСП са против разширяването на обхвата на престъпленията, за разкриването на които ще може да се ползва интерфейс налюдението. Сега може да се иска проследяване на трафичните данни само за разкриване на тежки престъпления - за които е предвидено наказание над 5 години затвор, а промените в закона предвиждат това да се прилага и за леки престъпления, наказвани с над 2 години затвор. Ако приложението на закона бъде променено, от левицата били склонни да подкрепят закона, но не и в сегашния му вид.

Бившият вътрешен министър Михаил Миков е предложил на ръководството на БСП депутатите от левицата да гласуват с "въздържал се" измененията на първо четене, за да се спази "линията на последователност", но съпартийците му били против. Миналата седмица, когато промените минаха на първо четене във вътрешната комисия, присъствалите членове от БСП гласуваха с "въздържал се".

Не само гражданският сектор, но и държавната Комисия за защита на личните данни изрази "притеснение" от интерфейс-проследяването на електронните съобщения. Председателят на комисията Венета Шопова коментира в понеделник пред "Дневник" че интерфейсът е правно уязвим и не било изключено някой да го атакува пред Конституционния съд.