МВР заяви, че е склонно на компромиси за интернет следенето

МВР заяви, че е склонно на компромиси за интернет следенето

МВР заяви, че е склонно на компромиси за интернет следенето
МВР даде заявка за сериозни компромиси по промените в Закона за електронните съобщения, свързани със следенето на т.нар. трафични данни - телефонните разпечатки и интернет. По време на днешното заседание на правната парламентарна комисия зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков каза, че е склонен да се съобрази с повечето от критиките, но тепърва - между първо и второ четене на законопроекта, ще се мисли конкретно какви изменения ще бъдат направени.
Така основният неизчистен и все още спорен въпрос остана за достъпа на МВР директно до базата данни на операторите чрез интерфейс, за което Вучков даде да се разбере, че не е склонен да отстъпи. Той обаче заяви, че ще се търсят механизми за завишаване на контрола и гаранциите за предотвратяване на евентуални нарушения, свързани с този достъп.
Опонентите на инициираните от МВР поредни промени, осигуряващи по-широк достъп до трафичните данни - "Синята коалиция", ДПС и Програма "Достъп до информация", пък заявиха, че не биха дали предварително принципната си подкрепа за законопроекта. Те казаха, че приемат обещанията, но биха искали да видят и конкретните текстове по тях.
Един от сериозните компромиси, които вчера Вучков каза, че е склонен да направи, е за това при какви престъпления ще се иска достъп до разпечатките и интернет информацията. Сега това може да става само при тежки престъпления (наказвани със затвор над 5 години), но от МВР предлагат да се разреши достъп и за престъпления, наказвани с лишаване от свобода от 2.5 години. Идеята предизвика сериозен отпор и днес от министерството обявиха, че са склонни да остане текстът за тежките престъпления, като обаче се добавят и някои конкретни "сериозни" престъпления като отвличания и др.
От МВР обещаха, че ще запишат срок, в който операторите ще трябва да се съхраняват данните, в случай че са били поискани от ведомството, какъвто в момента няма. Според Вучков може да се фиксират и правомощия на държавен орган да уведомява лицата, които са били обект на нерегламентиран достъп до данни за тях.
Зам.-министърът даде да се разбере, че не е склонен да оттегли текста за т.нар. пасивен достъп до данните чрез интерфейс, който от МВР искат да въведат с поправките. Той подчерта, че не се премахва изискването да се иска разрешение от съдия при всяко влизане в този терминал. По думите на Вучков може работна група между първо и второ четене на измененията да формулира такива разпоредби, които да гарантират, че всяко влизане чрез интерфейса ще оставя сериозни и незаличими следи.
Така например специална парламентарна комисия, даже тази, която следи процедурите за прилагане на специалните разузнавателни средства би могла да следи дали зад всеки достъп чрез интерфейса има съответното съдебно разрешително, посочиха и депутатите от ГЕРБ. Контролът щял да се улесни и от това, че ставало дума за десетина души в МВР, които щели да имат право да ползват този интерфейс.
Веселин Методиев от "Синята коалиция" заяви, че би подкрепил МВР, ако се осигурят такива гаранции. Той предложи например за всяко влизане в терминала да се подписват съответни документи, за да е сигурно, че ще се носи отговорност.
Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" каза, че е удовлетворен от отстъпките на МВР, но продължава да е против директния достъп до данните.
Правната комисия прие промените с 13 гласа "за", 3 "против" - един на ДПС и два на неприсъстващите на заседанието Михаил Миков и Мая Манолова от левицата, както и с 4 "въздържал се".