"Разследващата журналистика" на Боби Цанков
Базирайки информацията си на местни източници, чуждите медии не са могли да избегнат капана в описанието на поредното знаково убийство в България, свързан с личността на разстреляния посред бял ден в центъра на столицата бивш радиоводещ Боби Цанков.
"Файненшъл таймс" го нарече "разследващ журналист, който пишеше за влиятелните гангстери в страната". Според "Айриш таймс" убитият е "известен български криминален писател, описал историите на местната мафия". "Ню Йорк таймс" съобщи, че е застрелян "известен радиожурналист и автор на книга за българските престъпници". Смъртта на "известния разследващ журналист" е новина и за германската, канадската и черногорската преса.
Поставянето на Борис Цанков в категорията на разследващите журналисти е нечестно спрямо истинската макар и свръхдефицитна разследваща журналистика у нас, тъй като написаното от него не отговаря най-малкото на критериите й за обективност, почтеност и добросъвестна проверка на информацията. Западните медии, разбира се, няма как да знаят това. На тях би им било трудно очевидно дори да предположат, че някой може да бъде в продължение на години радиоводещ на съмнителни sms игри, предизвикали дълъг списък със съдебни дела. И че поредицата от статии в един седмичник с "разкрития" за престъпния свят е писана от човек, осъден условно и подсъдим по няколко наказателни дела за измама.
Недоразумението е плод на съществените разлики в начина, по който функционира и правната, и медийната сфера в техните държави и нашата. Това важи включително и за категорията жълта преса. Когато вестник "Билд" съобщава за криминален случай, читателят няма съмнения, че информацията може да е непроверена, да не говорим за измислена. Германското издание с тираж над 1 милион броя дневно всъщност е най-бързият и точен информатор в сферата на криминалните новини в Германия. Това засега не може да се каже за никое от подобните издания в България.
На западните журналисти ще им трябва повече време да разберат, че покойният Цанков трябваше по-скоро да е обект на разследващата журналистика, отколкото неин представител. Той е героят на собствената си книга за организираната престъпност, историите му са разказани доста повърхностно и ако се вярва на критиците му, в нея има малко истини и много измишльотини. Домогванията на младежа до "силните на деня" показва желанието му да принадлежи към общността, която тук се обобщава с думата мафия.
Но фактът, че този 30-годишен мъж беше убит по класическия начин тъкмо на мафията, както и оставената без официална реакция информация от първо лице за контактите му от "подземния свят" на Антон Милтенов-Клюна до "високия етаж" на президентския съветник Манол Велев, говорят много повече за държавата.
В жълтата преса у нас наистина може да се напише безотговорно и безнаказано всичко за всекиго. Не случайно и книгата на Цанков за "пряката му връзка с подземния свят" беше публикувана там във вид на статии. Факт е, че тъкмо тази "свобода" носи високи тиражи, но също така е факт, че по страниците на тази жълта преса непрекъснато шестват с интервюта почти всички видни държавници, партийни лидери, дори главният прокурор.
Така публиката е улеснена в консумирането на най-опасния вид информация, получена след размиването на границата между сериозното и пикантното, между лъжата и истината - полуистината. Но едва ли за това положение е виновна само жълтата преса. Чисто пазарно тя се възползва от огромната информационна дупка, която зее в полето на сериозната разследваща журналистика. И от абсолютно извратената ситуация, в която при стотиците показни убийства само през последните десетина години и още толкова мащабни корупционни скандала у нас няма нито едно "знаково" дело, завършило с присъда за организирана престъпност или политическа корупция. Точно тази ситуация произведе Боби Цанков в "разследващ журналист".
| Доц. Георги Лозанов, преподавател във факултета по журналистика на СУ Боби Цанков не беше разследващ журналист. Фактически той не правеше разследвания, а съобщаваше факти или свои гледни точки за престъпния свят на базата на принадлежността си към него. За да си журналист, трябва да имаш друг етичен статут – за да бъдеш в журналистическата професия, означава да спазваш нейните стандарти и от там да наблюдаваш престъпния свят и да го разследваш, а не да му принадлежиш. Публичното говорене не е магическа процедура. Като кажеш, че си част от престъпния свят и започнеш да разказваш за него, не означава, че си променил принадлежността си. Така че в най-добрия случай Боби Цанков беше един важен свидетел, който бе премахнат. Защото мафията за разлика от журналистиката ревниво пази своите територии. Чуждите медии бяха заблудени поне по три причини. Първо, сенчестият свят е скрит, а чуждите медии видяха публичната страна на нещата, която наистина се базираше на това, че Цанков пишеше във вестник, участваше в радиа и телевизии и бе убит. Така всичко се възприема като убийство на журналист без този сенчест контекст. Второ, особено в развитите държави, смесването на роля престъпник-журналист е немислимо и чуждо на самата представа за професията и не се допуска. Няма кой да го подозира това. И трето, България поначало няма добра репутация като място, което защитава журналистите и свободата на словото. Ако имахме собствена разследваща журналистика, която да дава резултати, тя ще изчисти името и ще даде стойност и репутация на България, а освен това ще пресече пътя на самозванците, които да заместят мястото на реалната разследваща журналистика, какъвто е случаят. Пред агенция "Фокус" Тихомир Безлов, Центъра за изследване на демокрацията Чуждестранните медии пишат, че е убит "известен журналист", без да са съвсем наясно с контекста около Боби Цанков, и това ще бъде лош сигнал за ставащото в България. Като най-реалистична се очертава версията Цанков да е бил убит заради писанията си в жълтата преса и за фигурите в престъпния свят. Проблемът е тъкмо в това, че в тези писания "има много измислени неща и нагаждане към конюнктурата". Пред Би Ти Ви |