От 1 април пациентите ще трябва да минат на по-евтини лекарства, ако искат те да се покриват изцяло от здравната каса. Ако държат на по-модерни и по-скъпи медикаменти, ще доплащат за тях повече, отколкото сега. Това според лекари и производители ще са последствията от обявените вчера от здравната каса нововъведения.

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще изготви лимити за лечението на всяка диагноза и ако предписаните от личните лекари медикаменти се вместват в определената стойност, те ще се покриват изцяло от осигурителната институция. В противен случай пациентите ще си доплащат, обясни зам.-директорът на НЗОК д-р Албена Златарева. Лимитите ще се определят от комисия, по точни критерии. Според Златарева по този начин джипитата ще бъдат стимулирани да предписват предимно генерични (неоригинални) лекарства, каквато е и препоръката на Световната здравна организация за периоди на криза.

Според Златарева решението да се въведат лимитите е записано в Закона за здравното осигуряване, а впоследствие и в Националния рамков договор (НРД) - 2010 г.

От Българския лекарски съюз обаче са категорични, че такъв текст в НРД няма. Имаше подобно нещо в правилата, които касата беше подготвила да приеме едностранно при провал на договора, но то отпадна, заяви пред "Дневник" председателят на съсловната организация д-р Цветан Райчинов. Според него определянето на лимити за лекарствата ще ограничи правото на лекарите да преценяват кое лечение е най-добро за съответния пациент спрямо неговото индивидуално състояние.

Това означава лимитиране на медикаментите и като вид, и като количество, което ще е рисково и опасно за пациентите, обясни Райчинов. Той допълни, че докато е председател на лекарския съюз, няма да подпише подобно нещо, защото последиците ще са тежки за болните. Всичко това говори за лобизъм, смята шефът на БЛС.

Според д-р Златарева обаче целта на предлаганите промени е да се засили контролът върху лекарите, които сега предписват все повече и по-скъпи лекарства. Лечението на болен с хипертония от Кърджали например излизало значително по-евтино на касата от това на пациент в София. "На пазара има различни медикаменти и лечението на една диагноза може да струва 20 или 200 лв. Това не означава, че касата трябва да плаща най-скъпите препарати", каза Златарева. По думите й рестриктивната мярка се налага и за да може касата да се вмести в орязания с 10 млн. лв. бюджет за лекарства за 2010 г.

До 1 април ще трябва да се пренастрои и информационната система на НЗОК, за да могат да влязат в сила новите правила.

Зам.-министърът на здравеопазването проф. Мила Власковска не знаеше за въвеждането на подобни лимити още от второто тримесечие. "Дискутират се различни варианти. Една от идеите е държавата да осигури минимален пакет от задължителни лекарства за социално значимите заболявания, които да се покриват напълно от НЗОК, а по-скъпите да се доплащат", обясни тя и допълни, че определянето на точна цена, която да плаща касата за дадена диагноза, е нейна дългогодишна мечта.

От Българската генерична фармацевтична асоциация заявиха, че не са запознати с предлаганите промени. "Такива лимити съществуват в много европейски държави като Франция, Германия, Италия и се използват, за да се ограничат разходите и да се стимулира изписването на по-икономически ефективни лекарства", заяви за "Дневник" директорът на организацията Росен Казаков. По думите му обаче те трябва да се въведат в пакет с други мерки, като намаляване на срока за включване на медикаментите в позитивния списък и да са съпътствани с PR кампания, която да обясни ползата от тях.

Според Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, в която членуват производители на оригинални лекарства, нововъведенията ще доведат до това личните лекари да предписват най-старите медикаменти, защото те ще са и най-евтините, а съвременните лекарства ще станат недостъпни за пациентите. Преди да се предприемат каквито и да било мерки за ограничаване на финансирането, трябва да се направи анализ какво се харчи и има ли наистина необходимост от рестрикции, заяви Деян Денев, директор на асоциацията. Той поясни, че в момента няма официални данни на НЗОК за разходите за лекарства през 2009 г. 

Въвеждането на лимити върху медикаментите е поредната промяна в лекарствената политика на управляващите, която се лансира в общественото пространство. През декември от Комисията по позитивния лекарствен списък обявиха, че подготвят изменения в листата, които ще намалят с 15% броя на лекарствата, плащани с публични средства. Мотивът е, че в противен случай парите за медикаменти на здравната каса ще свършат към септември. Експертите тогава обясниха, че след влизане в сила на новия позитивен списък от средата на 2009 г. касата е плащала по 33 млн. лв. месечно при лимит от 23 млн.

В бюджета за 2010 г. са предвидени по 26 млн. лв. месечно. Затова от комисията предложиха медикаментите да се прегрупират така, че при сходни по действие препарати касата да плаща най-евтиния. Това обаче разсърди както представителите на производителите на оригинални лекарства, така и пациентите. Те поискаха среща с премиера Бойко Борисов, за да му обяснят, че по този начин на много хора ще им се наложи да си сменят терапията, а това може да предизвика усложнения в здравословното им състояние. Предлаганите промени все още се обсъждат и не са въведени.