Здравната каса е върнала документите на 32 болници, които най-вероятно ще спрат да работят с осигурителната институция, съобщи Жени Начева, шеф на бюджетната дирекция на НЗОК. Тези лечебни заведения ще прекратят дейността си и ще се преструктурират в хосписи, или ще работят само като частни болници без договор с касата.

Други 142 лечебни заведения са лекували миналата гоидна само по 5 пациенти на ден, което е крайно недостатъчно, каза здравният министър Божидар Нанев. Той даде пример с болница "Св. Георги" в Пловдив, която е обслужила 70 хил. души, а в същото време в Трън са лекувани 94 пациента. Затова голяма част от тези лечебни заведения също ще бъдат преструктурирани, като някои отделения няма да работят с касата, защото не отговарят на стандартите, поясни министърът.

Болниците, които ще сключат по-малко договори с касата, ще могат да се преструктурират в медицински центрове, ДКЦ-та или пък в отделения за долекуване. От здравното министерство са изчислили, че около 100 хил. души в страната ще трябва да се пренасочат от по-малките към по-големите болници.

Засега обаче не се знае точно колко болници няма да работят с касата през 2010 г. Това ще стане ясно след няколко дни, защото договорите трябва да бъдат подписани до 20 януари. Досега документи в районните каси са подали 400 болници. Ситуацията е доста динамична, много общински лечебни заведения търсят начини да привлекат нови специалисти, поясни зам.-министър Валерий Митрев.

Според доц. Стоян Александров, шеф на дирекция "Стратегическо планиране и управление на медицинските дейности" в здравното министерство обясни, че през последните години болните сами са се ориентирали към по-добрите болници. В резултат на това някои от малките болници са останали без пациенти, а големите са отбелязали до 30-40% ръст на хоспитализациите.

Министерството на здравеопазването очаква около 80-100 болници да не могат да отговорят на изискванията на здравната каса и да се превърнат в друг вид лечебни завеения. От ведомството смятат, че  областните болници имат капацитета да поемат допълнителния поток от пациенти и затова затруднения в достъпа до лечение няма да има.

Освен това от министерството възнамеряват да увеличат на 60-100 лв. парите за 12-часово дежурство на персонала от спешна помощ. В страната има 28 спешни центъра и 197 филиала, които ще отвеждат спешните пациенти до по-големите областни или университетски болници, когато част от малките бъдат закрити. В спешните кабинети ще могат да дежурят всякакви лекари – джипита, специалисти от болничната или извънболничната помощ.

Министерството е подготвило указания как ще се ходи на лекар през тази година. Те предвиждат при необходимост от малка интервенция – за срязан пръст, сухожилие, да се търси помощ в спешните кабинети в съответното населено место.

Всеки пациент, когато не се чувства добре, ще трябва да посети личния си лекар, а ако смята, че проблемът е сериозен, може да потърси директно Спешна помощ. В първия случай лекарят ще го прегледа и ще прецени дали има нужда от лечение в болница. Ако смята, че е така,  ще му даде съответното направление. Той ще разполага и с информация в кои болници може да се окаже нужната медицинска помощ и ще насочи пациента къде може да се лекува. Онтово спешният център ще откара болния до най-близката клиника, в която може да се извърши лечението. Ако проблемътобаче не е спешен, той сам ще трябва да се придвижи до избраната от него болницата.

Здравното министерство организира информационна кампания за това какво трябва да знае човек, когато реши да потърси лекарска помощ през 2010 година. Стойността на кампанията е 150 000 лева като брошурите струват 5 500 лева с ДДС.