Златоград е на самата граница между България и Гърция, но и на границата между Източните и Западните Родопи, между Кърджали и Смолян. Ако досега той беше просто отдалечен и труднодостъпен, сега надеждите на жителите му и на хората от околността са, че бързо ще се превърне във важно свързващо звено.

Ключовото събитие за промяната е откриването на дълго чакания граничен пункт Златоград - Ксанти - пряка връзка между Беломорието и зимните курорти Пампорово и Смолян. В петък премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу откриха четвъртата врата между двете държави, пожелавайки си повече туристи и от двете страни на границата. 

За да стигнат до българските курорти обаче, гръцките скиори ще трябва да имат здрави нерви и богат шофьорски опит. Пътят от новия граничен пункт към Западните Родопи минава по ръба на пропасти, има много остри завои, но това е позната картина и от много места в Гърция. Специфичното е, че като типично български път на места той е нов и гладък, но се редува с неповторими нашенски дупки, кръпки, липса на маркировка и не особено добре почистен сняг, макар че в средата на януари дори в Пампорово снегът е малко, а на изток от Смолян почти липсва.

Ако гръцките туристи решат да пътуват на изток, през Кърджали, могат да се радват на път, който в голямата си част е нов и както се досещаме от строените край него полицаи, точно той е бил избран, за да отиде премиерът на откриването на граничния пункт.

Златоград е третата по население община в област Смолян след самия областен град и Девин, заобиколен е от села, в някои от които минарето е по-често срещана гледка от камбанарията. Кметът Мирослав Янчев е от управляващата партия ГЕРБ и засега хората казват, че създава добри условия, ако някой реши да прави бизнес. Ако съдим по проектите тук, можем да сложим Златоград на първо – е, или поне на едно от първите места, по оригинални идеи.

Общината има проект за използване на геотермално отопление на града от топлите извори на системата Ерма река – Елидже, а тук работи и единственият у нас частен етнографски комплекс. Той е открит през 2001 г. и по думите на хората след това потокът на туристите значително се увеличава. В него са десетки реставрирани стари къщи, под които работят дърворезбари, сарачи, терзии, кафенета с кафе на пясък, малки хотели и къщи за гости.

Хората, които работят в повечето от тях, са на заплата при собственика на комплекса Александър Митушев, а той пък плаща наем за къщите. Останалата част на града, дори и в центъра, обаче не е пощадена от панелните блокове, върху повечето от които няма и следа от саниране.

Допреди няколко години тук основният поминък е бил рудодобивът, но след затварянето на много от рудниците надеждите на хората се изместват към туризма – все още обаче градът не е сред най-известните дестинации у нас.

Кметът на община Неделино Илия Вълчев казва, че голяма част от хората от години заминават на работа в Испания, Англия, Гърция – зад южната граница често се ходи за четирите месеца на туристическия сезон. Много от работещите в чужбина обаче, както и тези, които са били строителни работници в София и курортите, започват да се връщат заради кризата там.

Вълчев се надява районът да се оживи покрай пункта и съкратения път. На същото се надяват и хората, дошли да видят откриването на ГКПП-то, но други, останали на работа в града през това време, не показват ентусиазъм. Притеснението им е, че с идването на повече гърци в района и цените ще се вдигнат, а заплатите ще си останат същите.

За туристически център цените в Златоград са много по-ниски, отколкото в Пампорово, Боровец и Банско, дори стоките, които продават в етнографския комплекс, струват по-малко, отколкото в София или Пловдив например.

Много от хората, които работят в туризма, не очакват да забогатеят кой знае колко. "Едва ли ще дойдат много платежоспособни туристи", казва Марина, която работи и продава в терзийска работилница в етнографския комплекс на града. Марина обобщава кризата в едно изречение – идват по-малко платежоспособни туристи, по-малко хора, които не само разглеждат, а и купуват. Освен за магазина тя шие и по поръчка – национални носии за фолклорни ансамбли, както и за българи от чужбина. "Българите у нас не купуват много такива неща, народни носии се купуват от чужденци и от българи, които живеят в чужбина", разказва.

Нейна съседка по магазин се притеснява, че кражбите ще се увеличат, а с отварянето на границата ще си отиде и спокойствието им. "Сега оставяме отключено и вкъщи, и колите си много често, кой знае, сигурно ще започнат повече кражби", казва Веска. Тя е пенсионирана акушерка от Пловдив, върнала се е в града заради майка си и за да гледа двамата си внуци, и въпреки страховете си, казва, че сега много ще се радва да ходи на море в Кавала.

Славчо Кьоров, собственик на хотел и механа обаче, се надява новият пункт да доведе повече туристи, които са значително намалели в последната година. "Усеща се кризата, много намаляха хората, но дано, като отвориха границата, да идват повече". Славчо вече изпитва ползите от новия пункт – часове след официалното му откриване механата му е пълна и веднага щом някоя маса се освободи, се заема от други гости.

Заради кризата са затворили и няколко малки шивашки и текстилни цеха в града, но за разлика от други гранични райони тук те са били български, а не гръцки. От години работата намалява и в бившата гордост на социализма - ГОРУБСО, чието рекламно пано, вероятно на повече от 30 години, още седи на пътя между Златоград и Смолян, до отбивката за Ерма река. Административната му сграда е на метри от общината и в 17 ч. в петък е напълно пуста.

На гишето за охраната няма никой, можете да влезете навътре в тъмната сграда, без никой да ви спре или да ви види. Преди години в дружеството са намирали работа близо 3500 души, сега по данни на общината работят близо десет пъти по-малко. Макар че споровете за добив на злато с цианиди беше разрешен през есента от екоминистерството в полза на компанията, не само проблемите с рудодобива и липсата на пазари е единственият проблем тук – заради опасната работа вече много хора предпочитат да отиват в чужбина, отколкото да слизат в мините. "По-големите рудници са затворени, много хора не искат да слизат долу, защото, като слезеш, не знаеш дали ще излезеш горе жив, разказва Румен, който дълги години е работил в ГОРУБСО.

Румен, както и много от жителите на Златоград, не е ходил в Гърция, но с новия пункт би искал да иде поне за ден, просто от любопитство. Ако имат работа в България обаче, и той, и другите хора, които срещаме, казват, че не биха отишли в чужбина – все едно дали ще са наблизо в Гърция, или по-далеч. Между рудодобива и туризма обаче Златоград вероятно ще трябва да избира, защото съчетанието между силно развит добивен район и туристически център би било повече от трудно.