Първите 21 общински и частни болници ще затворят врати на 1 февруари, до края на годината от здравната система може да отпаднат още 159 лечебни заведения заради недостатъчно финансиране от страна на касата. Началото на масовите фалити, които може да доведат до двойно по-малко лечебни заведения в страната (371 по последни данни на здравната каса), беше обявено от Министерството на здравеопазването във вторник.

Причината е промяната в критериите, на които трябва да отговарят болниците, за да получават пари от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Сред тях са 24-часови дежурства и поне двама специалисти на трудов договор за една клинична пътека.

Първи ще затворят болниците в Радомир, Трън, Рудозем, Годеч, Кула, Царево и други. Нито едно от тези здравни заведения не е отдалечено на повече от 50 км от друга работеща болница и при нужда екипите на спешна помощ ще извозват пациентите, казаха от министерството. Министърът на здравеопазването Божидар Нанев повтори, че в тези населени места остават джипитата и диагностичните центрове, а спешната помощ ще бъде подсилена.

Също от февруари спират работа и различни отделения в останалите застрашени болници. 52 от тях ще работят само по 3 клинични пътеки с касата, а 107 - по 4 до 10 пътеки, съобщи Жени Начева, шеф на дирекция "Бюджет и финанси" в НЗОК. Тяхната дейност средно е намалена с 48%, което ще намали и приходите им наполовина. Затова прогнозите за бъдещето им са по-скоро песимистични.

Призивите на министъра на здравеопазването те да се преструктурират в болници за долекуване или в хосписи обаче няма да могат да се изпълнят заради липса на средства. В бюджета на здравната каса за 2010 г. не е предвидено финансиране за долекуване и продължително лечение, поясни председателят на УС на НЗОК и зам. финансов министър Владислав Горанов. Според него такива средства ще могат да се осигурят най-рано в средата на годината. Засега алтернативата е да се трансформират в диагностично-консултативни центрове.

Болничните структури, които затварят от другия понеделник - цели заведения или само отделения, през 2009 г. са изразходвали около 130 млн. лв., съобщи Горанов. Те обаче няма да бъдат спестени, а по-скоро ще бъдат пренасочени към други болници. Предвижда се хоспитализациите да намалеят само с 40 хил. броя. Икономисването на средства не е основната задача на реформите, целта е да се отсеят качествените болници, които могат да лекуват добре, каза шефът на управителния съвет на касата.

В момента става дума за сеч на сухи клони - живите дръвчета се запазват, образно обясни ситуацията зам.-министърът на здравеопазването Валерий Митрев. По думите му отпускането на публичен ресурс за болници, които не са обезпечени със специалисти, е цинизъм. Митрев посочи и примери за добре работещи общински болници - в Лом, Троян, Карлово, Казанлък, които ще продължат да се финансират от касата. Зам.-министърът каза още, че в момента се образуват консорциуми от лечебни заведения в съседни общини, които заедно ще могат да отговорят на стандартите и ще работят с касата.

След промяната на условията НЗОК е сключила договори с 350 лечебни заведения, между които са всички областни и университетски болници. 56 са с по над 100 договора по клинични пътеки и в тях по данни на касата се лекуват близо 60% от пациентите в страната. Договори имат всички областни и университетски болници, така че лечението на пациентите е осигурено, смятат от министерството.

Специални екипи на министерството ще разясняват по места възможностите за преструктуриране на болниците, които не са сключили договор за работа със здравната каса. Първите заминават за Разлог, Петрич, Велико Търново. Утре министър Нанев ще посети Ардино. Той призова общинските съвети да не чакат, а да вземат решения за преобразуването на местните лечебни заведения.

Още миналата седмица управители на общински болници и кметове обявиха, че ще започнат протести. Към тях се готвят да се присъединят и лекари и пациенти от засегнатите селища.