Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), изготвени под надзора на правосъдното министерство, не се подкрепят както от опозицията в лицето на БСП и ДПС, така и от Синята коалиция, макар и с различни мотиви. Това се разбра от продължилите два часа дебати в пленарната зала по законопроекта.

Синята коалиция не подкрепя промените, защото са внесени набързо, а без широко обсъждане и без постигнат консенсус на експертите, какъвто е необходим при толкова специфична материя, заяви съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов от парламентарната трибуна. Той дори оспори репликата на Павел Димитров от ГЕРБ, според който в правната комисия всички са гласували за проекта.

От БСП и ДПС оспорват промените с мотиви по същество.

Три основни пункта, насочени към облекчаване от формализма и ускоряване на наказателния процес,  предизвикват най-големите възражения. Първият е въвеждането на т.нар. запасен защитник, който ще се назначава от прокурора в досъдебната фаза. Ако се стигне до осъдителни присъди с участие на този вид защитник, ще донесем на България множество осъждания в Страсбург, тъй като обвинителят като страна в процеса не би трябвало да посочва защитник при никакви обстоятелства, заяви Мая Манолова от БСП. Същия мотив беше споделен и от Четин Казак от ДПС.

Вторият пункт се отнася до предвидената възможност разследващите полицаи да могат да свидетелстват пред съда. Тази възможност действа в някои европейски страни, но в българския наказателен процес никога не е била застъпвана, потвърдиха депутати от различни политически сили. Ако в протоколите при първоначален оглед, изземване, претърсване са допуснати грешки или недоглеждания от полицаите, те да могат да бъдат коригирани пред съда - това означава на практика предвидената разпоредба. И Четин Казак, и Мая Манолова обърнаха внимание, че такава практика би довела до изкривяване на процеса и невъзможност за разкриване на истината, тъй като не може да има разследващ орган, който да тръгне против себе си пред съда. 

Срещу тазци промяна беше изтъкнат и друг аргумент: не може полицай да напише грешен протокол и след това пред съда да признае това и да иска да даде други показания, защото това ще означава сам срещу себе си да твърди, че е създал документ с невярно съдържание. Това заяви от трибуната и Христо Бисеров.

Третият пункт, който предизвика съпротива, е предвидената възможност присъдата да се крепи само на анонимен свидетел и на доказателства, събрани със специални разузнавателни средства.

Приемаме, че целта на измененията е ускоряване на процеса, но ако това е така, защо в същото време се премахва дисциплиниращият срок от една година, в който сега прокуратурата е задължена да внесе делото в съда. С този въпрос Мая Манолова оспори тезата на вносителите за целта на проекта. И намекна, че действителните цели са обвиняемите да останат безсрочно на разположение на прокуратурата.

Зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков отхвърли обвиненията, че различните гилдии не са били пълноценно представени в работната група, изготвила проекта. Над 70% от текстовете дори били приемани единодушно в комисиите. Например, посочи той - по-доброто гарантиране на правата на пострадалите и разпоредбите за служители под прикритие.

Въпреки аргументите против, депутатите приеха на първо четене промените. Те бяха подкрепени от 100 души, 61 бяха "против", а седем се въздържаха. По искане на Четин Казак законопроектът беше прегласуван. При втория вот проектът беше подкрепен от 98 депутати, 68 бяха "против", а трима се въздържаха. По предложение на председателя на правната комисия Искра Фидосова, депутатите приеха удължаване на срока между първо и второ четене на максимално допустимия от 30 дни.