Явно нито една компания не е осъдена за нарушения при обществени поръчки през 2009 г., след като и досега няма "черен" списък на недобросъвестни фирми. Все още нито един възложител на поръчка не ни е пратил информация за доказани със съдебно решение нарушители, обясниха от Агенцията за обществените поръчки (АОП), която има задължение да съобщава имената на нелоялните изпълнители в сайта си.

Същевременно вече има подготвен "сив" списък на възложителите, допуснали грешки при обявяването на европоръчки. В него фигурират предимно кметове и служители на общинската администрация, нарушили Закона за обществените поръчки или наредбите към него през 2007 г. и 2008 г. Причина за забавеното им огласяване е, че през 2009 г. са завършили проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), която проверява вече приключили конкурси.

Поддържането на двата списъка стана задължително с последните промени в Закона за обществените поръчки от 1 януари 2009 г. Изискването беше въведено, след като Брюксел критикува отсъствието на информация за нарушителите в доклада си от февруари 2008 г. От Европейската комисия поискаха ясен списък с фирмите, които не са изпълнявали добросъвестно конкурсите. "Черният" списък трябва да се пълни с информация, изпратена от възложителите, а сивият - с резултати от проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), която ги изпраща всеки месец.

 

Проверка на "Дневник" показа, че чиновниците са нарушавали предимно принципите за възлагане на малки европоръчки - 120 отклонения при общо 185 нередности. Останалите са по Закона за обществените поръчки, правилника за неговото прилагане и закона за счетоводството. Нарушенията варират по цялото съдържание на нормативните документи.

Държавната и местната власт е пропускала да съобщава за сключени от нея договори, променяла е параметрите на поръчките, след като е избран изпълнител, не е отстранявала участници с явни липси в конкурсната документация, не е избирала най-ниското ценово предложение при така зададен критерий, избирала е погрешна процедура за провеждане на конкурсите и т.н.

Въпреки че някои от нарушенията са сериозни, не е развален нито един договор за възлагане, защото проверката се извършва от Агенцията за държавна финансова инспекция след приключване на тяхното изпълнение, както е и по закон, обясниха от АОП. Затова всички нарушения са от 2007 г. и 2008 г.

Единствената санкция, която местната и държавна администрация могат да понесат за допуснатите от тях нарушения, са глоби. Държавният ревизор налага само санкции за административни нарушения, които започват от 100 лв. и достигат до 2000 лв. Всеки глобен трябва да плати от собствения си джоб, защото санкцията е персонална и не е обвързана с институцията, в която човек работи, обясниха от АДФИ.

Освен че проверява приключили поръчки, държавната инспекция работи само по сигнал. Така, ако в момента някоя община нарушава закона, това може да бъде установено след година-две, обясняват експерти. Текущото изпълнение на поръчките се следи от самите възложители, при това те трябва да се самосезират за допуснати от тях нарушения, за да се "открие в крачка" нарушение.

До средата на годината от АОП публикуваха и самата дата на отклоненията, извършени от местната и държавна власт, но по-късно тя изненадващо изчезна, въпреки че от АДФИ твърдят, че надлежно я изпращат. Открити са нарушения по двете предприсъединителни програми - ФАР и САПАРД, както и по една от оперативните - тази за регионално развитие.

По думите му той не е обжалвал решенията на агенцията, защото така само е щял да загуби време и да забави самите конкурси. Изпълнението на поръчката не е спряно, защото ръководството на програмата е преценило, че нарушенията не са толкова съществени. Досега общината е получила авансови плащания по програмата и не смята да спира дотук.

Отпадането на допълнителните разходи е станало с анекс към вече сключения договор, което по думите на кмета е одобрено от Държавния фонд "Земеделие" и лично от неговия началник по това време. "Така си мислехме, че всичко при нас е наред, а след приключване на процедурата се оказа, че има нарушение и трябва да връщаме парите", допълни Ангелов. В момента общината дължи на предприсъединителната програма 950 хил. лв.

Плащанията по нея са спрени заради допуснатите нарушения.  "Ще платим, разбира се, но е нелепо да даваме тези пари при успешно приключила процедура, вместо да ги използваме за асфалтиране на някоя улица", каза още кметът.

Подобен е и случаят с кмета на община Шабла – Красимир Кръстев, който е глобен от финансовата инспекция също по САПАРД. "Повече от година и половина се бави документацията по програмата, а сега ни казват, че има въведени наредби и ние трябва да се съобразим с тях", каза Кръстев. Той също уверява, че има одобрение от министерството на земеделието за изпълнението на процедурата, а впоследствие се оказва, че общината е нарушител.

От кметството не са уведомили навреме АОП, че поръчката е изпълнена, затова сега трябва да поемат разходите за изграждане на канализацията в централната част на града. "Невъзможно е да набавим парите, защото имаме малък бюджет, единствено ни остава да чакаме някакво решение от земеделското министерство", допълни Кръстев.