Танц със саби, но не по Хачатурян, а за хазарта, започна в края на миналата година и след като всички си мислеха, че с последното гласуване на данъчните закони е приключил,  изненадващо продължи и в началото на тази. За да потвърди за пореден път, че зад сравнително скромните обеми на приходите за държавата от този сектор - 117 млн. лв. за 2009 г. при общо 1.5 млрд. лв., влезли от корпоративните данъци, явно се крият сериозни бизнес интереси.

Хазартът и законодателството, което го регулира, винаги са били деликатна материя и обект на голям обществен интерес. Легализиран като дейност от правителството на ОДС, законът за хазарта беше сред първите, с които се занимаваха и следващите правителства. Темата беше позабравена след последните промени в данъчното облагане на сектора в края на 2006 г., но едно изказване на бившия премиер Иван Костов от октомври м.г. я извади от нафталина.

Всичко започна с коментара на Костов, че хазартът трябва да се забрани в България и че неговата легализация е била една от големите му грешки. Малко след това ГЕРБ заговориха за повишаване на данъчното облагане в сектора. Мярката бе оправдана с търсенето на допълнителни приходи за бюджет 2010. От ведомството на Симеон Дянков дори поръчаха две проучвания на общественото мнение и резултатите им показаха, че ако се наложи вдигане на данъците, най-много са феновете (83% от анкетираните) да се започне от хазарта.

В крайна сметка с мнозинството на ГЕРБ и поддържащите го партии в парламента ставката за хазартните игри стана 15%, като за някои - "Еврофутбол" и държавното тото например, които дотогава се облагаха с 10%, промяната се оказа, меко казано, сериозна.

По-малко от 2 месеца обаче, след като данъчните закони и бюджета бяха утвърдени, не някой друг, а точно Министерството на финансите е автор на законопроект, който сваля данъчната тежест, но само за част от бранша. Тази, която се оказа най-засегната от промяната - букмейкърите, които приемат залагания за спортни и случайни събития, организаторите на тото и лото игри. Те вече няма да плащат данък върху общите приходи от залагания, а само върху разликата между приходите си и сумата на платените премии.

В същото време казината, залите с игрални автомати и бинго залите ще продължат да се облагат при сега съществуващия режим. Те също бяха задължени да плащат по-висок данък, като увеличението варираше от 25% за бинго залите до 66% при залите с игрални автомати.

При сегашния режим данъкът е 15% от общите приходи от залагания, или на всеки 1000 лв. залози бюджетът ще прибира 150 лева. Според представителите на бранша обаче до 70% от залозите се връщат на хората под формата на премии, затова реалното данъчно облагане е 50%. Предложената промяна е 25% данък, но само за превишението на приходите над платените премии от букмейкърите. Или ако твърденията на бранша за изплатените залози са истина, на всеки 1000 лв. тази разлика е 300 лв. и данъчните приходи за бюджета от нея ще са 75 лв. Тоест двойно по-малко от теоретичните постъпления при сегашния данъчен режим.

Обяснението на авторите на промяната - Държавната комисия по хазарта, е, че при високата ставка постъпленията от хазарта на практика ще намалеят, вместо да се увеличат. Пред в."Сега" от комисията обясняват инициативата си с факта, че още в началото на януари при тях са постъпили 72 доброволни заявления за отказ от лиценз за хазартна дейност. От комисията обаче не предоставиха на "Дневник" официална информация за броя на лицензите за хазартна дейност, които са издали досега.

Последният мач за хазарта започна в края на миналата година. Изненадващо като говорител на този бизнес се яви Васил Божков, който в интервю пред телевизия "Про.бг" в края на ноември заяви буквално: "Под натиска на един финансов министър, неуравновесен, и на един откровен лъжец и бащата на корупцията в България – Иван Костов, се осъществява геноцид върху българския бизнес." Само две години по-рано, в края на 2007 г., пред Би Ти Ви Божков твърдеше: "Хазартът е незначителна част от моя бизнес, той е в периферията.

Няма нищо лошо да си хазартен бос в някоя страна, но аз не съм." Актуални справки в Търговския регистър показват, че Васил Божков контролира оператора "Евробет" (чиято е играта "Лотошанс") и продължава да е акционер в най-големия букмейкър "Еврофутбол". В интервю пред вестник "Галерия" (от 3 декември) Васил Божков заяви, че приема новите данъци срещу хазарта като "личен удар срещу мен" и отново остро критикува финансовия министър, Иван Костов и други политики на правителството на Борисов.

Няколко дни по-късно отговорът на финансовия министър Дянков беше: "Щом големите богаташи започват да се оплакват от правителството, това означава, че ние работим добре." Затова и каченият на сайта на финансовото министерство месец по-късно проект за промяна в облагането предизвика такъв смут. Първите информации за него останаха без коментар от финансовото министерство до миналата седмица. Тогава след заседание на правителството Симеон Дянков заяви, че категорично се противопостави на този законопроект, инициативата за който идвала изцяло от комисията по хазарта. Само че не стана ясно защо проект без одобрението на министъра е пуснат за съгласуване.

В същото си изявление пред медиите Дянков все пак допусна поправката да мине, обяснявайки, че ще чака да мине съгласуването с бюджетната комисия в парламента. В неделя пред "Нова тв" той каза, че отново се изчислява ефектът за бюджета от облагането при различните ставки и че ако промяната ще навреди на бюджета, няма да се прави.

На следващия ден, в понеделник, председателят на Държавната комисия по хазарта Димитър Терзиев подаде оставка. Той я мотивира с напрежението, което проектозаконът създава, и с "невъзможността да го защити по адекватен начин". Наследникът му Калоян Кръстев все още не е имал време да коментира предложенията (беше назначен във вторник - бел.ред.).

Не е ясно кога проектът ще се гледа на заседание на МС, но там ще бъде тестът - дали и какви точно промени ще подкрепи премиера. Ако финансовото министерство запази позицията си данъкът да не се променя, последната санкция ще е на Борисов. По-малко вероятно изглежда проектът да мине в настоящия си вариант през кабинета, но след това да дойдат поправки от депутатите.

Или обратната хипотеза - да мине във вариант без промяна на данъците, а след това те отново да се появят през народни представители. Предварителните коментари (виж карето) показват, че само ГЕРБ и Атака засега не са срещу предложената поправка, но те отказват категорична позиция докато не видят финално предложение на проектозакона.

Другият акцент от новия законопроект е регулацията на интернет залаганията. С него се поставят изисквания за всички онлайн казина и букмейкъри, които желаят да събират пари от българските комарджии. Ако законът се приеме във вида, публикуван на сайта на финансовото министерство, хазартни игри като цяло ще може да се организират само от играчи, доказали значителни инвестиции (за всяка отделна дейност е посочен праг). Вкарано е и изискване за опит в организиране на хазартни игри на територията на България за период не по-малък от 5 години.

За тези, които искат да приемат онлайн залози, има специални изисквания. Така например поне един сървър на тези компании трябва да се намира в България и да има връзка с Националната агенция за приходите. Законът отива по-далеч и изисква тези организатори да разполагат с поне 1 пункт във всяка административна област в страната, в който да се приемат залози и да се плащат печалбите.

Критиката срещу този текст е, че практиката на компании с опит в организирането на интернет залагания е да получават по електронен път залозите и да ги изплащат също по електронен път - с банкови преводи. Затова отварянето на пунктове е излишен разход.

В документа има специално изискване онлайн оператори да притежават домейн с окончание ".bg". Всеки с опит в електронния бизнес обаче може да потвърди, че режимът за регистрация на сайтове с окончание .bg е по-сложен, отколкото за завършващите с .com, .net, .org, .eu. Докато за тях е достатъчно да се платят 5 долара и да се провери дали вече няма същия домейн, за .bg окончанието се изисква регистрирана фирма или сдружение, а името да е регистрирана марка в патентното ведомство.

През ноември м.г. "Капитал" публикува информацията, че през 2007 г. Митко Тодоров, който чрез няколко дружества е свързан с единия от управителите на "Еврофутбол" - Боян Найденов, е регистрирал няколко фирми с идентични наименования на големите онлайн оператори ("Спортингбет", "Биуин", "Уилиам хил" и др.).

Представители на хазартния бранш коментираха, че това са формалности и не биха спрели големите играчи на пазара за интернет залагания. "Това, което ги спира да се регистрират в България, са високите данъци", каза управител на българско казино, пожелал анонимност. Той даде за пример Англия, където високите данъци са накарали букмейкърите да се изнесат в офшорни зони и да приемат залозите си само по интернет. Понижаването на данъка върху хазарта

през миналата година обаче ги е накарало да се върнат на Острова и да започнат да плащат данъци. Официалната позиция на Комисията по хазарта и на експертите в Министерството на финансите е, че по интернет българите залагат общо поне 600 млн. лв. годишно, които сега не се облагат с данъци.