Предупреждението от Европейската комисия, че заради направените от кабинета "Станишев" замени на държавни с частни гори България може да плаща санкции за неправомерна държавна помощ, не е изненада за експертите от агенцията по горите, а логичен резултат от проточилата се кореспонденция между европейските и българските власти. Тя започна още през септември 2008 г. и продължи до края на управлението на тройната коалиция, която не само отказваше да спре замените, но не се съобразяваше и с предупрежденията на Брюксел за неспазване на еврозаконодателството.

Така едно нарушение (станало символ на двата поредни управленски мандата на ДПС в сектора, плюс БСП, поела контрола над схемата в последната година и половина на кабинета "Станишев"), ощетило данъкоплатците с милиарди левове и довело до бетониране на хиляди декари гори, е на път да повлече с ефекта на доминото лавина от проблеми, чийто изход засега е непредсказуем.   Сегашният зам.-министър на земеделието Георги Костов определи като недопустимо, че тази преференция се е давала на избрани лица, като други кандидати не са имали достъп до подобни сделки и е трябвало да купуват имоти след замяната на тройно по-високи цени. От позицията си на човек, наследил управлението в агенцията по горите през лятото на 2009 г., Костов определя като странен и факта, че при оценката на държавните гори администрацията, вместо да се позове на закона за държавната собственост, който би защитил много по-добре интересите на държавата, тези оценки са ставали по наредба. В резултат държавата е ощетена с милиарди левове, които сега е невъзможно да си възстанови.

През 2008 г. неправителствени организации събират данни за 15 от най-скандалните замени и сезират главна дирекция "Конкуренция" за неправомерна държавна помощ. Те сравняват пазарните цени на заменените гори към момента на изключването им от държавния фонд с цените на същите терени след застрояването им и така доказват тезата, че е създаден модел, който позволява избрани фирми или частни лица да получават държавни терени практически на безценица, без да е спазен принципът на свободната конкуренция. В жалбата си до Брюксел природозащитниците прилагат и изчисления, от които се вижда, че само от замяната при 15-те сделки държавата е загубила над 55 млн. евро, като тази щета нараства двойно след застрояване. 

През октомври същата година от дирекция "Конкуренция" отправят запитване до агенцията по горите дали този начин на замяна е държавна помощ. В резултат получават отговор, многократно повтарян от тогавашния шеф Стефан Юруков и пред българските медии, че това не било държавна помощ, защото е по националното законодателство, както и че нямало щета, защото в резултат от замените във фонда били включени много повече гори, отколкото са получили частните инвеститори.

През януари 2009 г. гражданската коалиция "За да остане природа в България" праща нова жалба до Еврокомисията по повод ударните 47 сделки за замени, извършени за една седмица от гласуването на мораториума върху замените (на 16 януари) и влизането му в сила (на 23 януари). Следва ново запитване от Брюксел, на което Юруков отговаря в същия стил.

Процедурните правила при проверките от страна на Европейската комисия включват последващ анализ, който е подготвен от септември 2009 г. до януари 2010 г. В началото на февруари правителството получи предупредителното писмо от ЕК, с което му се дава 20-дневен срок да докаже, че при извършените сделки няма държавна помощ, в противен случай трябва да върне на Брюксел равностойната на щетите сума. 

Основният аргумент на европейските антимонополисти в подкрепа на тезата, че замените са недопустима помощ, е, че "държавата се е освобождавала от един имот, преди да повиши стойността му". Още в предишната си кореспонденция с Юруков евроекспертите са се поинтересували защо "държавата първо не е повишила стойността на имота и тогава да го продава (т.е. заменя)", но не са получили отговор.

Вторият железен аргумент против действията на държавната агенция е свързан с факта, че и замяната, и изключването от държавния фонд са извършвани от едно и също ведомство. "Не може да се твърди, че като си направил замяната, не можеш да предвидиш, че ще й се промени статутът за строеж, след като контролираш всички дейности в горите", поясни Георги Костов, цитирайки евроекспертите.

Ако замяната беше правена от министерството на земеделието, а изваждането на терените – примерно от министерството на регионалното развитие, тогава би могло да се допусне, че администрацията не знае какво прави "купувачът" със заменения имот", обясни зам.-министърът.

Огромният проблем пред сегашната администрация е, че спешно трябва да спасява бюджета от нови непосилни разходи, ако се окаже, че трябва да плаща санкции за това, че държавата в лицето на тройната коалиция е предоставяла държавна помощ, без да има необходимото разрешение (нотификация) от Европейската комисия.

От миналия четвъртък в министерството на земеделието по проблема работи група, към която са привлечени и експерти по европейско право, специализирани в държавните помощи, които да подготвят позицията на българската страна. Очаква се на утрешното извънредно заседание на Съвета по сигурност към Министерския съвет те да представят първите варианти, върху които ще се изгражда българската защита.

Още след първата среща между главния прокурор Борис Велчев и министъра на земеделието Мирослав Найденов миналата седмица беше огласено, че българската защита ще се гради на тезата, че замените са престъпление, с което са облагодетелствани определени лица. Междувременно регионалните дирекции по горите бяха инструктирани да завеждат дела за разваляне на сделки, при които може да се докаже, че има законови нарушения. Същите указания на прокуратурата към управленията в Бургас и Варна през май миналата година не можеха да бъдат изпълнени, тъй като регионалните структури са имали само съгласувателни правомощия, а  сделките са били подписвани от шефа на агенцията Стефан Юруков. 

Докато юристи и експерти търсят спасителни варианти от заплетения казус, неправителствените организации обявиха, че ще създадат обществена коалиция за натиск за приемането на  закон, който да анулира всички направени досега замени по морето и планинските курорти. Ако им бъде отказано, ще започнат подписка за референдум със същата цел.