Законодателна поправка на Конституцията, свързана с по-добрата защита на правото на малцинствата да се сдружават и събират и за пълното присъединяване към стандартите на Съвета на Европа препоръча комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Томас Хамарберг. Той публикува днес доклад за своята визита в България през ноември 2009г. с оглед установяване на напредъка в защита на правата на малцинствата и на децата в неравностойно положение.

Комисар Хамарберг предлага по-облекчен закон относно регистрацията на религиозните вероизповедания, който напълно да защитава свободата им на сдружаване. В българската Конституция чл.13, ал.4 се казва:  "Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.", а в чл.44. , ал.2. се "забраняват организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда...".Той също така подчертава необходимостта местните власти и правните власти, прилагащи влезлите в сила решения, да бъдат точно обучени, за да се избегнат "ненужните смущения, свързани с правото на упражняване на свободата на религията". Хамарберг призовава властите да решат значимите имуществени искове, включително и тези на мюсюлманската общност. Комисарят се обръща към българските власти да предоставят обезщетения и бързо да намерят решение на нерешените пенсионни искове на жертвите от т.нар. "Възродителен процес".

"Защитата на малцинствата от дискриминация, расизъм и нетолерантност трябва да бъдат завишени", споделя още комисарят и препоръчва законодателна поправка, която да постави расистката мотивация като отежняващи вината обстоятелства при всички престъпления. В същото време той настоява да бъдат взети мерки срещу полицейския произвол.

Комисарят настоява да продължат усилията за образоване и интегриране на малцинствените групи и децата с увреждания като властите подобрят достъпа до информация и до здравни услуги особено за роми, етнически турци и помаци.

Хамарберг изразява сериозно безпокойство по отношение на стандарта на живот на ромите и препоръчва да бъдат предложени достойни алтернативни възможности. Нещо повече, достъпът до адекватно жилище, образование и социални права да бъдат гарантирани на ромите. Според комисаря властите трябва спешно да променят ситуацията, при която ромите са жертви на расистки мотивирана дискриминация и насилие.

В заключение, приветствайки усилията на властите в защита на правата на децата, Комисарят отбелязва с безпокойство, че някои "неподходящи и несъответстващи институции продължават да подслоняват значителен брой деца, предимно такива с интелектуални проблеми." Според него тези институции трябва да бъдат закрити  в сътрудничество с местните власти и с участието на гражданското общество и на родителите на децата.

България беше под наблюдение от Парламентарната асамблея на съвета на Европа (ПАСЕ) до 2000 г., когато като страна - кандидатка за ЕС, премина в т.нар. постмониторингов диалог. Той обаче не беше прекратен след влизането ни в ЕС, коeто прави страната ни единствената еврочленка, подложена на подобна процедура. Причината е, че София не е изпълнила изискванията на организацията за провеждане на демократични изборите, борба с корупцията и съдебната реформа.

Очаква се  ПАСЕ да вземе решение дали да поднови мониторинга над България, да продължи постмониторинговия диалог или да го отмени. Решението на асамблеята ще зависи от доклада му, а оценките в доклада - от това дали отношението на новата власт е различно от това на предишното управление към препоръките на организацията. Според председателя на комисията по мониторинг Серхий Холовати, който беше у нес в края на миналата година, правителството "Станишев" е създало впечатлението, че ангажиментите към ПАСЕ не са му приоритет. Като пример той посочи нежеланието на предишното мнозинство да покани наблюдатели за изборите през юли. Холовати изтъкна, че напрежението между властите в София и асамблеята са достигнали такива нива миналата година, че са провокирали обсъжданията дали мониторингът да се върне.