Когато един човек е бил командос преди 10 ноември, шампион по карате, охранител в началото на 90-те, застраховател с отнет лиценз, надзорник в НОИ, бизнесмен, мишена на два атентата, съветник на главния прокурор, нещатен сътрудник на службите, съветник на директора на ДАНС, експерт по корпоративна сигурност и доктор на науките, преподаващ по едноименната специалност в УНСС, и "лоялен гражданин", сигнализиращ за корумпирани министри - ясно е, че става дума за една от типичните за българския преход представителни фигури, белязали с присъствието си всички обществени сфери. Но и с една основна разлика, доколкото голяма част от тях вече не са на този свят или в тази държава.

Петров е сред тези, на които им е провървяло, поне досега. Типично за поколението на "добре облечените бизнесмени" успява да се изстреля от компанията на "яките момчета" в публичната сфера. Амбициите му се осъществяват основно чрез спецслужбите. Като сив кардинал Петров урежда срещи на "оперативно интересните лица" братя Галеви с вътрешния министър Румен Петков и дърпа конците на на ДАНС, за да се стигне до момента, в който публично нарежда на лидера на ГЕРБ и столичен кмет Бойко Борисов как да управлява хората.

Пътищата на Петров и на Бойко Борисов се пресичат от самото начало на кариерите им. "Мутренските години" сварват и двамата по анцузи в надпревара кой ще спечели повече колани в каратето. Общите им предприятия скоро се провалят. Публикации сочат като първия знак за това взривения джип на Цветелина Бориславова през 1997 г.

Състезанието помежду им през годините е като маратонско бягане през силно пресечена местност, в което непрекъснато се срещат, сблъскват се и се оттласкват. "С Алексей Петров сме работили покрай каратето... Направихме фирмите, за да помогнем по някакъв начин на каратето. В един момент настъпи конфликт и се разделихме... Лошото беше, че всички, които се събрахме, разбирахме от всичко друго, но не и как да направим пари от друго, а не от охрана."

Това е част от изповед на сегашния премиер от лятото на 2001 г., когато предстои да стане главен секретар на МВР. Миналата година блогът на бившия вече водещ на Би Ти Ви Николай Бареков стартира с интервю вече с премиера, в което темата отново е отношенията му с Алексей Петров. "Това е като във футбола - никой няма да каже, че другият е по-добър. Аз бях национален треньор, после той ме смени. Аз завърших докторат, сега и той завърши докторат.

След това, когато аз ръководех треньорите, той - съдиите. После стана председател на федерацията. После аз станах почетен председател на федерацията. Сиреч всичките ни отношения са минавали през огромни спадове - от най-голям приятел до най-голям враг", обяснява Борисов.

Публичните отношения помежду им рядко са от първо лице. Преди три години американското списание "Конгрешънъл куотърли" съобщи за секретна разработка за Борисов по поръчка на голяма банка. Авторът на публикацията Джеф Стайн прочете пред в. "Труд" един-единствен цитат: "Смята се, че отдавнашната омраза между Алексей Петров и Бойко Борисов и босовете на СИК Младен Михалев-Маджо и Румен Николов-Пашата е прераснала в открит конфликт, когато Борисов бе назначен за главен секретар на МВР.

Причини: страхът на Борисов, че Алексей Петров държи компрометираща информация за него. Алексей Петров - бивш командос от отряда за специални операции, е имал реални шансове да бъде назначен за директор на НСБОП. Последвал е опит за покушение срещу Петров, следван от координирана медийна и полицейска офанзива срещу свързаните с Петров структури, което довело до временното му неутрализиране."

Докато Борисов прави професионална и политическа кариера под ярка медийна светлина, Алексей Петров се разполага на удобния терен на специалните служби, които му предоставят невиждана власт и удобни лостове за манипулиране. Осигурява му ги една от управляващите фракции на БСП начело с вътрешния министър Румен Петков, изгорял впрочем заради него.

Мръсните игри в ДАНС могат да бъдат разбрани с радикална дисекция на политическите и личностните конфликти между кръговете, претендиращи за контрола върху агенцията. Но доколкото информация за тях има почти само в жълтата преса и при пълния пас на прокуратурата дори по очевидни факти, изясняването на картината все още е легално невъзможно.

Хронологията на събитията все пак говори достатъчно. Името на Петров бива замесено в няколко шумни скандала като убийството на прокурора Николай Колев, смъртта на шефа на сигурността на СИБанк Владимир Димов, показните арести на групата на Бай Добри, нарочена за фабрика за убийства, манипулирането на бившия главен прокурор Филчев, пребиването на журналиста Огнян Стефанов заради сайта "Опасните", подслушването на политици и журналисти под кодовата разработка "Галерия" в ДАНС, употребата на партията РЗС и задкулисното управление на действията на лидера й, недоказаните заплахи срещу медийни шефове, издаването на жълт седмичник...

В последния си работен ден в ДАНС в последния ден на август 2009 г. бившата барета обявява, че вече се чувства "освободен от взаимното неудобство с премиера да сме в отношения на работник и работодател". И още на 3 септември също излиза под медийните прожектори с разигравания седмици наред сюжет с доклади на ДАНС за корупцията по висшите етажи на властта.

Борисов беше принуден да свика спешно журналистите в една октомврийска събота, за да им съобщи, че Алексей Петров "в качеството си на лоялен гражданин" му донесъл такава справка, изпреварвайки публикацията й в първия брой на свързвания с Петров нов седмичник "Галерия". От нея се разбра, че справката е изготвена от уволнения преди година и междувременно възстановен зам.-директор на ДАНС Иван Драшков, като мишената й бил самият Алексей Петров.

Фигурата на Драшков е важна за отношението на Петров към Борисов. Медийната му кореспонденция с премиера, както и използването на Яне Янев като политически рупор на интересите му може да се преведе и като "или Драшков, или аз". А отправените от Яне Янев вчера въпроси към премиера дават основание на зрителите на българската версия на "Октопод" да очакват, че сериалът ще се се очертае доста дълъг.