Студентските бригади в САЩ - на лов за спомени
Те са млади, красиви и здрави. Учат и живеят в България, но искат да прекарат едно различно лято. "Лято не като другите", "което да запомнят", и затова заминават за бригада в САЩ. За три месеца те ще работят като сервитьори, камериерки, спасители на басейни или нещо друго. За някои е за първи път, други повтарят и нямат търпение отново да заминат. Героите на този текст са част от 60-те хил. българи, заминали през последните 9 години по програмата Work & Travel. Програмата обикновено продължава четири месеца, като през три от тях студентите работят, а през останалото време могат да пътуват. Много от тях обаче използват това време, за да изкарат още пари. Средното заплащане е между 7-8 долара на час. Американското посолство организира всяка година прием среща на студенти, които са били по програмата, и на тези, които ще заминават за първи път. На нея присъства и американският посланик Джеймс Уорлик.
"Отивам за спомените, преживяванията и приключенията. Парите минават и свършват, а спомените завинаги остават." Това с усмивка заявява Васил Симеоновски от Македония. Той учи PR в Софийския университет и това лято ще замине за първи път на бригада в САЩ. Ще е заедно с други свои приятели, които вече са участвали в такава програма.
Васил Симеоновски, учи PR в Софийския университет, заминава за първи път.
Приятелите му, които вече са били (Стефан и Бошо), са му разказвали, че се изкарват добри пари, че може да се пътува и да се видят много нови места.
"Искам да видя това нещо, за което всички говорят – една велика страна. Америка си е нещо доста големо, което трябва да се види. Искам да видя най-много живот американски, културата им, забележителностите. Всичко, което може да се види", разказва още Васил. Предполага, че ще работи в хотел и ще почиства стаи. Живее от три години в България, в "Студентски град" и му харесва, но казва че ако има възможност да остане в Америка, не би пропуснал такъв шанс. "Защото тука, Балканите, не е нещо като най-прекрасното място за живеене", казва Васил.
От американското посолство очакват пик на заминаващите тази година. По последни данни миналото лято в програмата са се включили над 5 хил. българи (бил е отчетен спад, който обясняват с кризата). За този сезон предвижданията са те да достигнат 10 хил. и повече и дори да бъде задминат рекордът на най-силната бригадирска година - 2007.
"Програмата е много добра, защото с нея студентите могат да изкарат добри пари, да подобрят английския си език и да пътуват из нови места. Много от хората, които са се върнали, посочват именно тези три неща като положителни страни на прекарването си", обяснява Ерик Алегзандър, генерален консул на САЩ в България. Той приканва всеки, който не е участвал, да го направи, защото "няма квота и всеки може да замине колкото пъти иска".
Пламена Атанасова е на 23 г., завършила е Икономическия университет във Варна, сега учи магистратура в Югозападния в Благоевград. Заминава за пети път.
Решава да замине първия път, след като "с приятелка в едно кафе си говорихме как искаме да видим Америка един ден. Искаш ли да ходим, искам, ами айде. За две минути го решихме".
Първото й пътуване й оставя много добри впечатления и хубави спомени – "хората бяха много мили и учтиви", и това я кара да се върне още четири пъти.
Пламена не забелязала никакви признаци на кризата през последното лято в САЩ. "Може да се каже, че съм повече от доволна от последното лято, защото ми увеличиха заплата с много. Ако ние имахме техните кризи, щяхме да сме супердобре", смята Пламена.
Все пак тя се връща, защото тук е вкъщи - "семейството, приятелите ми, животът ми е тук. А там е различно и интересно". Пламена смята, че "има шанс нещата тук да се оправят. Има идеи за собствен бизнес и иска да работи "за себе си най-вече".
Разговор между две момичета (те са били на бригада) и едно момче (което заминава за първи път). Никой от тях не поиска да си кажат имената. Те го "плашеха", че там, където отива, било много скучно, той им казваше, че това не го интересува. Завършил е история в Софийския университет и сега прави магистратура по американистика. Участвал е в подобни програми в Англия и Шотландия. Едното момиче учи екология, а другото икономика. Това е част от разговора (темите му бяха за оставането тук, за ситуацията в България), който двете момичета проведоха:
- Не искам да живея тук. Цигания и простотия - не ме кефи. Не мога да слушам чалга в някакви миризливи заведения, разбираш ли, човек. Аз искам да слушам хаус – казва едната.
- Къде ще слушаш хаус там?
- Всичките барове по хотелите са с хаус бе, муци.
- Ще ти дам един хаус в Беладжо, такъв, че дрънка.
Според момичето, което учи екология, най-готино е като си бил някъде за известно време, после да се върнеш. Казва, че в Америка цялото им мислене е по-различно. "Те са много по-културни, всичко е чисто и подредено. Тук са си туземци, как да ти го кажа."
Не би живяла там обаче – не е защото има лоши впечатления оттам - "просто не е твойто". Приятелката й е на друго мнение, тя би останала да живее в Америка.
"Изкарват се добри пари, ходиш, разхождаш се, виждаш по-различен свет, по-различна култура, различни опити. Едно лято, което няма да го проведеш по същия начин. Хубав живот, това е." Така завършва Васил от Македония своето определение за бригадите. После се усмихва.